Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 26

Бяха нужни два часа, за да може хирургът, работещ с голям микроскоп, скалпели и инструмент за обгаряне, да изчисти следата от нараняването и бавно и прецизно да ограничи поражението, нанесено от куршума.

— А сега ще свързваме — каза тя, изправяйки се, и посочи към манипулатора.

Както всичко друго в операционната и той беше на колелца: наместиха го до масата. Когато го включиха, пръстите се раздвижиха и се издигнаха, после отново се спуснаха и под контрола на хирурга започнаха да работят в мозъка на своя създател.

Лицето на Снеърсбрук бе посивяло, а под очите й имаше тъмни кръгове от умора. Тя отпи от кафето си и въздъхна.

— Възхищавам се на издържливостта ви, докторе — каза Беникоф. — Мен ме заболяха краката само да стоя и да гледам. Толкова дълго ли продължават всички мозъчни операции?

— Повечето. Но тази беше особено тежка. Трябваше да поставя и фиксирам на място всички тези микрочипове. Беше нещо като комбинация между хирургия и нареждане на мозайка, тъй като всеки един от ПНЕВ-чиповете имаше различна форма, за да направи идеален контакт с повърхността на мозъка.

— Видях това. Как функционират те?

— Това са чипове с ПНЕВ-покритие — за програмируеми невроелектронни връзки. Използвах ги във всички увредени точки от повърхността на мозъка му. Те ще изградят връзките с прекъснатите нервни влакна, завършващи на тези повърхности и ще контролират повторното израстване на нервите на Брайън. Разработваме ги от години и са всестранно изпитани върху животни. Тези чипове показаха удивителен резултат при лекуването на наранявания по гръбначния стълб у човека. Но до този момент не са били използвани вътре в човешкия мозък, освен в рамките на няколко малки експеримента. Ако имах някаква приемлива алтернатива, със сигурност не бих ги използвала.

— Какво ще стане след това?

— Чиповете са покрити с живи ембрионални човешки нервни клетки. Те би трябвало да пораснат и да осигурят физическа връзка между края на всеки от разкъсаните нерви и поне един от квантовите транзисторни вентили по повърхността на ПНЕВ. Този процес на растеж би трябвало вече да е започнал и ще продължи през следващите няколко дни. Веднага щом прораснат тези нови нервни влакна, аз ще започна да програмирам ПНЕВ-чиповете. Всеки от тях има достатъчен насочващ капацитет, за да приеме нервен сигнал, постъпващ от която и да е част на мозъка, и да го изпрати по точно определено нервно влакно, водещо до друго място в него.

— Но как бихте могли да знаете къде точно да го изпратите?

— Тъкмо в това е проблемът. Ще работим с неколкостотин милиона различни нерви и за никой от тях не знаем къде би трябвало да води. Първият етап ще бъде да проследим анатомията на Брайън, за да получим грубата, приблизителна схема за това къде водят повечето от нервите влакна. Няма да е достатъчна, за да бъде проводник на сложни мисли, но надявам се, ще е достатъчна за едно минимално ниво на функционално възстановяване, въпреки всички грешки в подробностите. Ако например моторната област на мозъка му изпрати сигнал за движение, то някой от мускулите сигурно ще се раздвижи, макар и не точно този, който трябва. Така ще изградим ответна реакция, която по-късно може да бъде заучена или пренасочена. Имплантирах конектор в кожата на Брайън, ето тук — Ерин докосна тила си над яката. — Компютърът предава информацията, като вкарва там микроскопичните краища на нишки от оптично влакно, които се свързват с всеки от ПНЕВ-чиповете вътре в мозъка. После можем да използваме външния компютър, за да проведем търсене с цел да открием съответните части в срещуположните полукълба, които отговарят на едни и същи спомени или представи. След като те бъдат открити, компютърът може вече да изпраща сигнали, за да изгради вътрешни електронни връзки между съответните ПНЕВ-чипове. Всеки от тях прилича на старовремска телефонна централа, където всеки телефонен абонат се свързва с кабел чрез комутационното табло с друг абонат. Аз ще започна да използвам тази телефонна централа от нерви в мозъка на Брайън, за да възстановя срязаните връзки.