Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 23

— Това ли е всичко? Това ли е краят?

— Не, не е задължително. Макар Брайън всъщност да не може да мисли, той определено не е мозъчно мъртъв, както го формулират юристите. Ако това беше станало преди няколко години, нямаше да можем да направим нищо. Вече не е така. Сигурна съм, че знаете за помощта, която ми оказваше Брайън в практическото приложение на теориите му за изкуствения интелект, и по-точно, в разработката на експериментална техника за възстановяването на прекъснати мозъчни връзки. Постигнала съм известен успех, но засега само с животни.

— Ако има шанс, най-нищожен шанс, трябва да го използвате. Можете ли да го направите, можете ли да спасите Брайън?

— Прекалено рано е да се каже каквото и да било със сигурност. Уврежданията са обширни и аз не зная колко от тях ще мога да коригирам. За нещастие куршумът, освен че е причинил обща травма, е разкъсал милиони нервни влакна. Няма да мога да свържа точно частите на всички от тях. Но се надявам все пак да открия стотина хиляди и да ги съединя.

Беникоф поклати глава.

— Не ви разбирам, докторе. Ще отворите мозъка му и ще откриете кои са съответните части на един милион различни срязани нервни влакна? Това ще ви отнеме години.

— Така щеше да бъде, ако се налагаше да ги свързвам едно по едно. Но с помощта на компютърните микрохирургически технологии може да се оперира на много места едновременно. Паралелният ни компютър може да идентифицира по няколко срязани връзки на секунда, а всеки ден има по 86 400 секунди. Ако всичко се развива според предвижданията ми, процесът на сондиране в паметта би трябвало да отнеме само няколко дни, за да бъдат идентифицирани и маркирани нервните влакна, които трябва да свържем отново.

— Може ли да се направи това?

— Не е лесно. Когато нервното влакно е отрязано от майчината клетка, то умира. За щастие празната тръбичка на мъртвата клетка остава на мястото си, а това прави възможно повторното израстване на нерва. Ще използвам разработени от мен самата елементи за имплантиране, които ще контролират израстването. — Снеърсбрук въздъхна: — А после, е, страхувам се, че това ще бъде само началото на възстановяването на нервите. Въпросът не е просто да се съединят всички разкъсани нерви, които виждаме.

— Защо не е достатъчно?

— Защото трябва да възстановим оригиналните връзки. А проблемът е, че всички нервни влакна изглеждат еднакво и са почти едни и същи. Неразличими. Но ние трябва да ги съединим правилно, за да възстановим точно предишните връзки в мозъка. Виждате ли, паметта не е нито в мозъчните клетки, нито в нервните влакна. Тя е просто в начина на разположението на връзките между тях. За да станат нещата както трябва, ще ни е нужен и трети етап — след като приключим втория днес. След това ще трябва да намерим начин да достигнем до различните нива на паметта му и да ги изследваме — и в зависимост от резултата да пренаредим новите връзки. Това не е правено никога досега и не съм сигурна дали на този етап мога да го постигна. А, ето че е готово.