Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 249

— Щом системата е толкова усъвършенствана, защо е тогава това забавяне?

— Не е забавяне. Заровени в земята сензори изследват колата, всичките й части, търсят оръжия или бомби, проверяват домашния ти телефон, да се уверят, че е твой, ето готово. — Външната порта се затвори, а вътрешната се отвори. — Този МИ върши повече работа от всичките ми войски и автоматизирани системи в „Мегалоуб“. Карай направо, третата или четвъртата отбивка е, нарича се Авенида Хакаранда.

— Сериозна работа — рече Снеърсбрук, когато паркираха пред голяма, удивително модерна къща.

— И защо не? Брайън отдавна вече е милионер, ако не и повече. Само да видиш статистиката на продажбите…

С приближаването им към входната врата заговори някакъв глас:

— Добро утро. Съжалявам много, но в момента мистър Делейни не е у дома…

— Аз съм Ууд, от охраната. Млъквай и му кажи, че съм тук с д-р Снеърсбрук.

След известно забавяне вратата се отвори.

— Мистър Делейни ще ви приеме веднага — рече безплътният глас.

Когато минаха по коридора и влязоха в стаята с висок таван, Снеърсбрук разбра защо Брайън нямаше нужда повече да ходи в лабораторията. Тази, с която разполагаше тук, беше може би още по-добра. Спартански обзаведена и блестяща, едната стена бе закрита от компютри и други машини. Брайън седеше пред тях, на рамото му имаше неподвижен МИ. Не ги погледна, а зяпаше безучастно нанякъде.

— Моля да ни извините за момент — рече МИ. — Но се мъчим с едно доста сложно уравнение.

— Това ти ли си, Свен?

— Д-р Снеърсбрук, много мило, че си спомняте. Аз съм просто един блок, програмиран за прости отговори. Ако бъдете тъй добър да изчакате…

Тогава Свен се размърда, оформи долните си манипулатори като крака и отиде при тях.

— Какво удоволствие, че ви виждам. Тук рядко имаме посетители. Непрекъснато натяквам на Брайън, че не може така: само работа и никакви забавления. Но той е до голяма степен работохолик.

— Разбирам. — И тя посочи Брайън, който още не помръдваше. — Знае ли, че сме тук?

— О, да. Казах му, преди да изоставя смятането. Но той иска да поработи още малко.

— Така ли? Този наш Брайън е самият чар и дружелюбност. Ууди, разбрах какво имаш предвид. Нашият приятел Свен се държи далеч по-човешки.

— Много мило, че го казвате, докторе. Но не забравяйте, че колкото повече изучавам интелекта и човека, толкова повече заприличвам на него, а да се надяваме — ставам и по-интелигентен.

— Справяш се отлично, Свен. Бих искала да мога да кажа същото и за Брайън.

Саркастичните й думи сигурно бяха проникнали в съзнанието на Брайън и нарушиха съсредоточеността му. Първо се намръщи, а сетне поклати глава:

— Не си справедлива, док. Имам работа. И единственият начин да я свърша, е да изолирам емоциите от логиката. Човек не може да мисли ясно, когато из тялото му циркулират хормони и адреналин. Това е голямото предимство, което Свен и подобните му имат над интелекта, обвит в човешка плът и кръв. Никакви жлези.