Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 250

— Според общоприетото мнение, нямам жлези — рече Свен. — Но статичните заряди от време на време ми пречат по същия начин.

— Не е вярно, Свен — рече хладно Брайън.

— Прав си, опитвах се да се пошегувам.

Снеърсбрук ги гледаше мълчаливо. В един миг Свен й се стори по-човечният от двамата. Нима с усвояването на човешкото от МИ Брайън губеше своето? Тя отхвърли ужасяващата мисъл.

— Каза, че се мъчите с някакво уравнение. Нямате ли повече нужда от връзката с оптичните влакна?

— Не. — Брайън докосна врата си. — Направих малка модификация и сега връзката се осъществява посредством модулирани инфрачервени лъчи. — Той се изправи, протегна се и се опита да се усмихне. — Извинете, че бях груб. Двамата със Свен сме се заели с нещо толкова голямо, че чак се плаша.

— Какво?

— Не съм сигурен още, искам да кажа не съм сигурен дали ще можем да го направим. И бачкаме като луди, понеже искаме да успеем преди следващото заседание на борда на „Мегалоуб“. Но аз съм един отвратителен домакин… — сепна се Брайън.

— Точно такъв си! — рече Свен. — Затова пък аз ще се заема веднага да поправя нещата. Сър, госпожо, всекидневната е в тази посока. Разхладителни напитки, тиха музика — можем да бъдем и много гостоприемни, само да поискаме.

Свен махна с ръка към Брайън. Жестът му означаваше извинение, а може би и примирение.

Брайън и Ууди взеха по чаша безалкохолно, но Снеърсбрук, която рядко си позволяваше спиртни напитки, освен на официални празненства, неочаквано почувства, че й се иска нещо по-различно.

— Мартини „Бомбай“ с лед, но без вермут. Можеш ли да се справиш, Свен?

— Това е изцяло във възможностите ми, докторе. Един момент, ако обичате.

Тя потъна в удобния фотьойл, сплете пръсти около чантичката си и сдържа яда си. Мартинито щеше да помогне.

— Как вървят нещата, Брайън?

— Много добре. Когато мога, измислям разни работи.

— А главата? Някакви тревожни симптоми, болки, изобщо — нещо?

— Чувствам се съвсем добре.

Тя кимна благодарно на Свен и сръбна от питието си. То наистина помогна.

— Отдавна не сме имали сеанс със свързващата машина.

— Знам. Смятам, че няма да имам повече нужда от това. Централният процесор вече е интегриран и мога да получа достъп до него, когато пожелая. Никакви проблеми.

— Това е хубаво. Не ти ли мина през ума да ми го съобщиш? Не съм публикувала нищо друго, освен общо описание на операцията, тъй като очаквах крайните резултати. — В тона й се усетиха ледени нотки. Брайън ги долови и се изчерви леко.

— Пропуск от моя страна. Извинявай. Виж какво, ще напиша всичко това и ще ти го пратя.

— Добре. Разговарях няколко пъти с Шели…

— Това не ме интересува. Част от миналото, което съм забравил.

— Хубаво. Но от най-обща хуманна гледна точка смятам, че би искал да узнаеш, че на баща й му направиха байпас-операция и е добре. Тя не можа да се впише в цивилния живот и постъпи отново във войската.