Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 22

— Не е ли това част от връзката между двете полукълба на мозъка?

— Така е. Затова решението ми беше важно, а може би и опасно. Но нямах избор. Така че в този момент пациентът е всъщност два индивида с по половин мозък. Ако беше в съзнание, това щеше да е трагедия. Но тъй като срязах корпус калосум чисто, се надявам да възстановя напълно връзката между полукълбата. Кажете ми какво знаете за човешкия мозък?

— Много малко. И всичко навярно е остаряло от времето на дипломирането ми.

— Тогава знанията ви са напълно неприложими. Сега сме на прага на нова ера, когато освен хирурзи на мозъка ще можем да се наречем и хирурзи на разума. Разумът е функция на мозъка и ние започваме да откриваме как действа той.

— А в случая на Брайън, колко сериозно е увреждането? Може ли да се възстанови?

— Погледнете тук, на тези по-ранни обемни изследвания, и ще видите.

Тя посочи цветните холограми, които сякаш висяха във въздуха. Триизмерният ефект бе поразителен — сякаш сам гледаш вътре в мозъка. Снеърсбрук докосна едно бяло петно, после още едно.

— Тук куршумът е влязъл в черепа. Излязъл е оттук, отдясно. Минал е през кората на главния мозък от край до край. Хубавото в случая е, че в по-голямата си част кората изглежда незасегната, както и централните органи в средния дял. Ето тук, амигдалата също изглежда здрава, както и най-важният от всички дялове — хипокампусът, този орган, наподобяващ по форма морско конче. Той е един от най-важните фактори, ангажирани при оформянето на спомените и възстановяването им. Може да се каже, че е властелинът на мозъка — и не е бил засегнат.

— Това е добрата новина. А лошата…

— Има наистина известно увреждане на мозъчната кора, но не в такава степен, че да се смята за много сериозно. Куршумът обаче е разкъсал голям брой нервни влакна и бялото вещество, което представлява главната маса на мозъка. Те служат за връзка между различните части на мозъчната кора, както и между тях и други дялове на мозъка. Това означава, че в част от мозъка на Брайън са прекъснати връзките между базата данни и другите средства, които им са необходими, за да изпълняват функциите си. Затова в този момент Брайън няма никакви спомени.

— Искате да кажете, че паметта му е заличена, унищожена?

— Не, не точно. Вижте, преобладаващата част от дяловете на неокортекса са незасегнати. Но повечето от връзките им са прекъснати — вижте тук, и тук. За останалата част от мозъка те просто не съществуват. Структурите, нервните връзки, които изграждат спомените му, са още тук — на различни места в разбития му мозък. Но другите части не могат да се свържат с тях, така че сами по себе си те са безполезни. Като кутия, пълна с магнитни дискове без компютър. Това е трагедия, защото ние съществуваме чрез нашите спомени. Сега Брайън е на практика безпаметен.

— Значи той… вегетира.

— Да, в смисъл че не може да мисли. Може да се каже, че голяма част от спомените му са били изключени от компютъра на мозъка му, така че не могат да бъдат извиквани когато е нужно, за да ги използва. Той не може да разпознава предмети, думи, лица, приятели, нищо. Накратко, доколкото виждам, той вече не може да мисли в каквато и да било степен. Разсъдете върху това. Освен по отношение на размерите, може да се каже, че съществува малка видима разлика между повечето части на човешкия мозък и този на една мишка, ако не смятаме това великолепно допълнение към нашия по-висш мозък — кората, развила се при предшествениците на приматите. В сегашното си състояние горкият Брайън, моят приятел и сътрудник, е просто една черупка без душа, същество по-низше от бозайниците.