Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 155

Брайън потърка наболата си четина и се взря в замлъкналата машина.

— А сега нека се вгледаме по-внимателно — той посочи графиката върху екрана. — Виждаш какво стана този път. При Роб-3.1 имаше много забрани, затова всичко се изключи. Затова промених тези параметри, но сега пък няма достатъчно забрани.

— И къде е тогава решението?

— Отговорът е, че няма отговор. Не, не искам да възприемеш думите ми като загадъчни. Исках да кажа, че мениджърът просто трябва да разполага с повече познание. Тъкмо защото мистиката липсва, липсва и общовалиден отговор. Не съществува общо решение за всички случаи, просто защото и проблемите са различни. След като човек осъзнае това, всичко му става много по-ясно! Този мениджър трябва да се основава на познанието. И тогава ще може да научи сам какво трябва да направи!

— Значи искаш да кажеш, че трябва да накараме мениджъра да научи каква стратегия да използва при всяка възникнала ситуация, като си припомни кое е сработило преди и кое — не?

— Точно така. Вместо да се опитва да намери фиксирана формула, която винаги работи, трябва да го накараме да се учи от опита, от всеки конкретен случай. Защото целта ни е машина, която е интелигентна сама по себе си, за да не се налага непрекъснато да висим до нея и да я поправяме, когато нещо се обърка. Вместо това трябва да й дадем възможност да се научи да ликвидира дефектите сама, още щом се появят. Сама, без помощта ни. Да, сега вече знам какво трябва да направя. Спомняш ли си, когато системата изглеждаше като зациклила и повтаряше непрекъснато едно и също за червения цвят? За нас бе лесно да установим, че е зациклила, защото не напредваше. Но тя не го разбираше, именно защото бе зациклила. Не можеше да се измъкне от омагьосания кръг и да погледне на нещата от по-глобална гледна точка. Можем да поправим това, като й добавим рекордер, който да записва станалото до момента. А също и часовник, който да прекъсва програмата на определени интервали, за да може тя да прослуша записите и да види дали не се повтаря в действията си.

— Или още по-добре ще е да му добавим втори процесор, който да действа паралелно и да наблюдава първия. Б-съзнание, което да следи А-ума.

— А може би и В-ум, който да внимава да не би Б-умът да зацикли. По дяволите! Току-що си спомних една от старите си бележки, в която се казва: „Използвай Б-ума, за да избегнеш зациклянето.“ Как ми се иска тези бележки да бяха по-ясни! Най-добре да се залавям с конструирането на Б-съзнанието.

— Най-добре обаче ще е да не го правиш веднага! В сегашното си състояние само ще объркаш работата.

— Права си. Време е за лягане. Ще си легна, не се безпокой, но първо искам да хапна нещо.

— Ще ти правя компания, ще изпия едно кафе.

Брайън отвори вратата и премигна на ярката слънчева светлина.