Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 156

— Думите ти прозвучаха така, сякаш ми нямаш доверие.

— Нямам ти. Не и след снощи!

Шели си посръбваше от кафето, докато Брайън поглъщаше „тексаската“ си закуска: стек, яйца и палачинки. Не можа да я изяде цялата, въздъхна и побутна чинията настрани. Като се изключат двамата войници, свободни от дежурство, с Шели бяха сами в столовата.

— Сега вече се чувствам малко по̀ човек — рече той. — Още кафе?

— Даже ми дойде много, благодаря. Смяташ ли, че можеш да поправиш този твой разбичкан ИИ?

— Не. Толкова много му се ядосах, че изтрих паметта му. Ще трябва да пренапишем някои от програмите му, преди да го заредим отново. Което ще ни отнеме няколко часа. Дори и на асемблера ЛАМА-5 му трябва доста време, за да се справи с толкова сложна система. А и този път, преди да пуснем новата версия, ще направя бекъп-копие.

— Бекъп означава дубликат. Когато направиш действащ хуманоиден изкуствен интелект, мислиш ли, че той ще бъде в състояние да си прави сам копия?

— Разбира се. Каквото и да направи, той все пак ще си остане една програма. А всяко копие на дадена програма е абсолютно идентично с оригинала. Защо попита?

— Мисля, че това е въпрос на идентичност. Дали вторият ИИ ще е същият като първия?

— Да, но само в мига на копирането. Веднага щом започне да функционира, да мисли сам, той ще започне да се променя, да помни. Нали ние самите сме онова, което е собствената ни памет? Когато забравим нещо или научим нещо ново, ние „произвеждаме“ нова мисъл или правим нова връзка — променяме се. Ставаме по-различни. Същото ще се отнася и за ИИ.

— Сигурен ли си в това? — попита недоверчиво тя.

— Абсолютно. Защото мозъкът функционира тъкмо така. Което означава, че ми предстои маса работа по паметта. Нали заради това не успяхме с всички предишни версии на Робин. Проблемът за оценка на приоритетите, за който говорихме преди. Не е достатъчно той да се учи само по простия метод „стимул-отговор-награда“, защото по този начин би могъл да реши единствено прости проблеми с краткотраен ефект. Вместо това трябва да е в състояние да извършва широкомащабен рефлективен анализ, в който да може да осмисли поведението си в по-дългосрочен план, да открие онези стратегии, които ще му донесат успех, както и онези, които биха го натикали в задънена улица, макар на пръв поглед да изглеждат перспективни.

— Като те слуша човек, мозъкът изглежда като глава лук.

— Така е — той се усмихна при тази мисъл. — Добра аналогия. Люспа подир люспа, слой подир слой — и всичките свързани взаимно. Човешката памет не е просто асоциативна — да свързва ситуации, отговори, стимули. Тя е освен това насочена напред, в перспектива, и назад — разсъдителна. Направените връзки трябва да бъдат въвлечени в дългосрочни цели и планове. Именно затова съществува това важно разделение между краткосрочната и дългосрочната памет. Защо е необходим около час, за да се запомни нещо, което принадлежи на дългосрочната? Защото е необходим буферен период, в който да се реши дали дадено поведение си струва да бъде запомнено или не.