Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 151

— Има ли някакви резултати?

— Все още сме в началото. Още се опитваме да намерим начин да направим тези връзки, които бих могъл при желание да активирам със сигурност. Централният процесор е машина — а аз не съм — и в повечето случаи интерфейсът помежду ни действа лошо. Това е като калпавите телефонни връзки преди години. Нали ти е ясно — все едно двама души да говорят едновременно и нищо да не се разбира. Или просто не мога да схвана какво става. Трябва да спра и да се върна към А и Б. Мога да те уверя, че е отчайващо. Но ще го преодолея. Нещата могат само да се подобрят, в това ми е надеждата.

Бен изпрати Брайън до клиниката в „Мегалоуб“ и го остави пред кабинета на д-р Снеърсбрук. Видя го да влиза, след което постоя малко пред вратата, дълбоко замислен. Имаше доста неща за обмисляне.

Сеансът мина добре. Брайън вече можеше, когато си поиска, да получава достъп до процесора и да го използва за възстановяването на конкретни спомени. Системата функционираше по-добре, макар че понякога възкресяваше частици познание, които му бе трудно да осмисли. Те се зараждаха сякаш като предложения на някой друг, а не като възстановени негови спомени. От време на време, когато получеше достъп до паметта на предишното си, по-възрастно „аз“, той изгубваше дирята на мислите си. Когато отново си възвърнеше самообладанието, му бе трудно да си спомни какво бе почувствал. Колко странно, мислеше си той. Нима притежавам две самоличности? Може ли в едно съзнание да има място за две самоличности едновременно — една стара и една нова?

Това сондиране спестяваше много време в изследванията на Брайън, а когато той свикна с новостта на процеса, мислите му се върнаха към най-сериозните проблеми, които още възпрепятстваха работата му по ИИ — всички онези дефекти, при които машината би отишла в поведението си към една или друга крайност.

— Брайън, чуваш ли ме?

— Какво?

— Добре дошъл отново. Задавам ти този въпрос за трети път. Рееше се някъде в мислите си, нали?

— Извинявай. Беше толкова неразбираемо, а и в бележките ми нямаше нищо, което да ми помогне. Нужно ми е част от съзнанието ми да наблюдава останалата част, без тя да разбере това. Нещо, което да помогне веригата на системата да бъде уравновесена. Това не е особено трудно, когато самата система е стабилна, не се променя или не трупа нови познания; но нищо не помага, когато усвоява нови начини да се самообучава. Това, което ми трябва, е някаква система, някакъв вид отделно подсъзнание, което да упражнява известен контрол.

— Звучи много фройдистки.

— Моля?

— Като теориите на Зигмунд Фройд.

— Не си спомням това име в изследванията си за ИИ.

— Не е трудно да се сетим защо. Той е бил психиатър, работил е през 90-те години на XIX век, когато изобщо не са съществували компютри. Като изложил за пръв път теориите си, че съзнанието се състои от известен брой различни агенции, той им дал имена като „същност“, „его“, „суперего“, „цензор“ и т.н. Става ясно, че всяка нормална личност непрекъснато си има работа с всякакви видове конфликти, противоречия, с несъвместими цели. Затова си мислех, че би ти помогнало, ако изучиш Фройдовите теории за съзнанието.