Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 150

— Изобщо не става въпрос за нея! Много добре я знам, защото самият аз съм прекарал не една жалка нощ там. Мога ли сега да направя едно предложение? В казармата има няколко помещения, предназначени за военнослужещи — жени. Ако съединим няколко стаи и ги обзаведем като малък апартамент, ще имаш ли нещо против да живееш там?

— Но искам да имам думата при обзавеждането.

— Ти ще си го подбереш, ние ще платим сметката. Електронизирана кухня, вана якуци¹⁶ — всичко, което пожелаеш. Военните от инженерните войски ще го монтират.

— Предложението се приема. Кога ще получа каталозите?

— Вече са в кабинета ми.

— Бен, ти си ужасен. Откъде беше сигурен, че ще приема този план?

— Не бях, само се надявах. Но ако човек огледа проблема от всички страни, ще се убеди, че това е единственият изход от гледна точка на безопасността.

— Мога ли сега да разгледам каталозите?

— Разбира се. Те са в тази сграда, стая 412. Ще се обадя на помощничката ми и ще й кажа да ги изрови.

Шели тръгна към вратата, но се спря и се обърна.

— Извинявай, Брайън. Би трябвало първо да попитам теб дали имаш нужда от помощта ми.

— Намирам идеята за страхотна. Във всеки случай днес имам да свърша някои неща извън лабораторията. Какво ще кажеш, ако се срещнем там утре в девет и половина сутринта?

— Добре.

Брайън изчака, докато тя затвори вратата, след което се обърна към Бен, но преди да заговори, прехапа устна.

— Още не съм й казал за присадения в мозъка ми процесор. А тя не ме попита за онова съвещание, когато именно той изнамери уликата за кражбата. Споменавала ли ти е нещо?

— Не, и мисля, че няма да го направи. Шели е доста саможива и смятам, че уважава правото на уединение и на останалите. Това важно ли е?

— Само за мен. Нали вече ти казах, че се чувствам като ненормалник?

— Не си такъв и сам добре го знаеш. Съмнявам се, че тази тема изобщо ще бъде повдигната отново.

— Някой ден ще й кажа. Но просто не сега. Особено след като съм си уредил няколко дълги сеанса с д-р Снеърсбрук. — Той погледна часовника си. — Първият започва след малко. Основната причина за това е, че съм решен да ускоря работата си по ИИ.

— Как?

— Искам да усъвършенствам подхода си в изследователската работа. Всичко, което сега правя, е да мина материала от бекъпа, който взехме от банката данни в Мексико. Ала това са в голямата си част бележки и въпроси относно текущата работа. Онова, от което се нуждая, е да открия истинските спомени и резултатите от изследването, които се основават върху тях. Засега това е бавен и мъчителен процес.

— В какъв смисъл?

— Аз бях, съм, сме… — усмихна се мрачно Брайън, — май няма подходящи думи да го изразя. — Смятам, че онова мое аз, което е писало бележките, е било доста небрежен писач. Нали знаеш, когато човек пише бележки за себе си, той в повечето случаи просто надрасква няколко думи, които да му припомнят по-късно цялата идея. Затова започнах съвместно с д-р Снеърсбрук работа по това да установим дали присаденият процесор ще може да съвмести бележките с някои несвързани още спомени, които си съществуват в съзнанието ми. Първият път ми бяха необходими десет години, за да създам ИИ, боя се, че ще ми трябват още толкова, ако не получа известна помощ. Трябва да си върна изгубената памет.