Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 71

Амафи продължи:

— Никой не знае Варен да е направил нещо лошо, но всички мислят, че е магьосник и зъл човек.

— С това съм склонен да се съглася — отвърна Тал. — Друго какво?

— Повечето по-стари слуги помнят херцог Каспар като съвсем друг човек, особено като момче. И обвиняват Варен, че е променил характера си.

— Човек избира.

— Вярно, но изборът, който прави, зависи от избора, който му се предлага.

— Понякога си доста проницателен, Амафи.

— Благодаря, ваше великолепие. Херцог Каспар много обича сестра си. Нищо не се отказва на лейди Наталия. Тя обича мъже, коне, луксозни тоалети и приеми. Тук има много забавления, поне по едно на седмица. Мнозина се домогват до ръката й, но Каспар я пази за важен брачен съюз.

— Иска да я направи кралица на Островите — каза Тал.

— Не съм експерт в политиката, ваше великолепие, но мисля, че това няма да стане.

— Съгласен съм — отвърна Тал и стана. Амафи го загърна в хавлиената кърпа и попита:

— Какво ще желаете до вечерята, господарю?

— Да хапна. Донеси хляб, сирене и вино, докато се обличам. След това намери онзи паж, Рудолф, и му кажи да дойде. Мисля, че е време да поразгледам цитаделата.

— Пак ли? — Амафи сви рамене. — Мислех, че сте видели всичко.

Тал се усмихна.

— Едва ли. Тук има неща, за които имам само смътна представа, Амафи.

— Разбирам, господарю. Тръгвам веднага. И Амафи се поклони и излезе.

Тал почна да се бърше. Толкова много неща имаше да научи. Стига да останеше жив достатъчно дълго, за да ги научи.

Рудолф го поведе по някакъв коридор, чист, но очевидно рядко използван.

— Тези помещения са празни, скуайър — каза момчето. — И всички са заключени. — Погледна го. — Е, това е. Видяхте вече всичко, от единия край на цитаделата до другия.

Тал се усмихна.

— Не е всичко, обзалагам се.

— Е, освен складовете в пещерите…

— Пещери?

— Има пещери, които се използват за складове зад цитаделата, скуайър. Големи, усойни и тъмни. Казват, някои били дълги цели мили. Няма причина да ходите там, но ако трябва… — Обърна се и понечи да тръгне.

Тал сложи ръка на рамото му.

— Не, някой друг път може би. Как все пак се стига до тези пещери?

— Има няколко входа, скуайър. Единият е зад оръжейната, но винаги е заключен и само капитан Хавревулен и лично херцогът имат ключове. Има друг зад кухнята, през вратата, през която се излиза за изхвърляне на боклука на сметището, и още един от онази стара стая, която ви показах, с всичките мебели, които пазим за лейди Наталия, когато й хрумне да си промени обзавеждането. И след това тъмницата, но едва ли държите да ходите там.

— Не държа — съгласи се Тал.

— Има и още една врата, която излиза някъде другаде, но не помня точно къде. — Погледна го и добави: — Показах ви всичко, за което знам, сър. Останаха само покоите на магьосника, скуайър, но не мисля, че държите да ходите там.

— Вече бях там — каза Тал и момчето зяпна от удивление. — Имам предвид слугинските проходи.