Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 47

Чул вика, Амафи влетя в стаята с кама в ръка. Не видя нищо освен ръсещия ругатни Тал и попита:

— Какво стана, ваше великолепие?

— Нищо — отвърна Тал със смях. — Просто не бях подготвен за дъжд. За изплакване е, но водата е доста студена. — Видя голям калъп благовонен сапун до ваната и започна да се мие. — Като свърша, чувствай се свободен да използваш банята, Амафи. Водата няма да е чак толкова мръсна.

— Много сте щедър — отвърна квеганецът.

— И ми донеси вино, моля те — помоли Тал и след миг слугата се върна с чаша охладено вино.

Като свърши с банята, Тал се отпусна за малко с виното, за да отпочине. Помисли си колко ли по-луксозни са покоите на краля, усмихна се и промърмори:

— Наистина трябва да е добре да си крал.

Тронната зала на краля на Островите бе изумителна.

Като човек от свитата на Каспар, Тал влезе след херцога, но без официално представяне. Стоеше в дъното на залата, Докато кралят поздравяваше Каспар и сестра му.

Крал Риан беше млад, само на двадесет и три години. Баща му, крал Патрик, бе умрял преди няколко години след дълго и тревожно царуване. За Патрик се знаеше, че е бил човек със сприхав нрав и спорни способности за вярна преценка, наследил властта от двама крале, Луам и Боррик, хора с напълно противоположни качества. Патрик бе управлявал в Крондор по време на смутните времена с възстановяването на Западното владение, след ужаса на така наречената Война на студенокръвните. Мит и история се сблъскваха и според това на кои източници беше склонен да вярва човек пантатийските жреци на Змията, същества от мрачна легенда, бяха осъществили чудовищно нахлуване в Кралството на Крондор, изпращайки около света флота от над хиляда кораба. Каквато и да бе истината за тази история, последствията от нея бяха прости: Крондор беше сринат до руини. На Патрик му се наложило да воюва два пъти с Кеш по време на управлението му в Крондор. Когато баща му, крал Боррик, умрял, той вече бил уморен и похабен човек. Управлението му не било щастливо.

Качествата на Риан все още не бяха ясни и целта на визитата на Каспар бе отчасти да прецени способностите на младия монарх. Един от капитаните на Каспар, Янос Прохаска, който стоеше до Тал, му прошепна:

— Кралят май е притеснен от нашия господар.

— Защо мислите така? — попита Тал също шепнешком.

— Не познавате ли благородниците от своята страна?

— Не и отблизо — призна Тал.

От двете страни на краля, който седеше на единствения трон на подиума, тъй като не беше женен, стояха шестима мъже и гледаха съсредоточено Каспар, докато той поднасяше благодарностите си на краля за гостоприемното посрещане.

— До краля стои лорд Валън, херцогът на Риланон, а до него е лорд Джеймс, херцогът на Крондор — каза Прохаска. — Кралят е взел до себе си двамата си най-могъщи херцози. Те управляват от негово име Източното и Западното владение. След като в Крондор няма принц, Джеймс е и регент на Запада.

Тал огледа двамата мъже. Бяха с еднакъв ръст, застаряващи, но все още високи и силни, с проницателни очи и спокойната увереност на хора, държали властта в ръцете си от десетилетия. До херцога на Крондор стоеше друг мъж, малко по-млад, и му говореше тихо. Прохаска поясни: