Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 40

Амафи стоеше пред стаята в ролята си на личен слуга. Паско беше в квартирата на Тал и се подготвяше за заминаване. Версията с болния баща беше достатъчно приемлива и той вече си бе платил превоза на кораб за Прохода на Прандур, където щеше да хване друг за Крайбрежен страж и оттам щеше да стигне с фургон до хана на Кендрик.

Тал беше изпратил писмо до херцога ден преди да помоли за аудиенция и на другата сутрин един дворцов паж бе донесъл отговора. Канеха го на следобедна среща, но със съвета по разбираеми причини да използва някой от слугинските входове.

Каспар бе облечен в обшита с брокат и закопчана до шията туника — мода, непозната за Тал: реши, че трябва да е нещо, което носят в Оласко.

— Мислех си, че сте младеж с необикновено чувство за хладнокръвна преценка. Какво ви накара да направите нещо толкова неприсъщо?

Тал вдигна чашата си и по навик помириса виното. Отпи и каза:

— А, това трябва да е новата реколта от Крушуин в Гарвановия лес!

Каспар учудено вдигна вежда.

— Разбирате от вино, Талвин. Да, пристигнало е миналия месец и кралят бе така добър да задели няколко бутилки за мен. Но отговорете на въпроса ми.

Последното бе отправено с най-заповедния тон, с който Каспар се бе обръщал досега към него.

— Принц Матю е грубиян — отвърна кратко Тал.

— Вярно, но едва ли е единствен сред благородниците в Ролдем. Защо трябваше да го унизите публично?

— Защото не можех да го убия и да избегна палача — отвърна Тал и отново отпи от виното, за пауза. — Ако не беше кралска особа, щях да го призова на дуел за чест.

— О? — Херцогът отново повдигна вежда. — За чия чест? Определено не вашата, нали? Изглеждате прагматичен човек, не робувате на надути благороднически принципи.

Осъзнал, че не е обмислил това достатъчно добре, Тал отвърна:

— Честта на една дама, сър.

— Имате спор с принц Матю заради дама?

Тал разбра, че това няма да издържи по-сериозно разглеждане, ако версията прозвучи прекалено неправдоподобно, затова импровизира:

— Не заради спор, а в защита. Въпросната дама е вдовица, а принцът е проявил… прекален ентусиазъм в ухажванията си.

— Аха, значи трябва да е лейди Гаворкин — изсмя се Каспар. — Аз също подочух някои дворцови клюки.

Тал сви рамене.

— С дамата бяхме близки. Аз не проявявам интерес към брак, но тя си търси нов съпруг, стига обстоятелствата да позволят, защото Короната вече обмисля да й отнеме някои имения и тя се страхува, че ще изгуби приходите си.

Каспар прекрати по-нататъшния коментар с думите:

— Знам положението й. Ако я видят публично в компанията на Матю, други заинтересовани благороднически синове ще я отбягват. Разбирам.

Тал не беше сигурен дали Каспар е повярвал на версията. Все пак той бе заложил само на едно подхвърляне, направено от лейди Гаворкин при неотдавнашната му следобедна визита: че намира принца за отблъскващ.

— Все пак — изкикоти се Каспар — трябваше ли наистина да го накарате да се разреве като дете?

— По-добре, отколкото да го убия — отвърна Тал.