Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 38

— Просто реших, че е крайно време някой да отнеме вятъра от платната на този надут глупак, майстор Василий.

Василий се вцепени от изумление. Целият му опит със скуайър Хокинс го бе накарал да повярва, че той е младеж с изключителни социални умения. В състояние беше да замае главата на всяка жена и повечето мъже искаха да са негови приятели. Но ето, че бе готов да унизи един принц от кралската фамилия.

— Но той е братовчед на краля, скуайър! — изсъска Василий.

— Факт, за който тази свиня се старае никога да не забравяме — отвърна Тал възможно най-злъчно. — Хайде да приключваме с това.

От мига, в който заеха местата си, Тал разбра, че може да постъпи с принца както намери за добре, да го нарани или да го убие дори, ако поиска. Въпреки подплънките и шлема една сабя — дори тренировъчна, със затъпено острие — можеше да нанесе сериозна рана в ръцете на майстор, а нямаше по-голям майстор от него.

Василий с неохота зае мястото си и вдигна оръжието си.

— По места!

Двамата мъже се приближиха, докоснаха оръжия и когато Василий викна: „Начало!“, принцът опита бързо, но немощно посичане отгоре.

Тал го отби без усилие. Принцът вече беше излязъл от равновесие и Тал можеше без колебание да контраатакува за точка с удар в рамото или в ребрата. Вместо това отстъпи назад и каза с лека насмешка:

— Защо не опитате това отново, ваше височество? Изглеждаше почти все едно че превръща тренировъчния дуел в урок.

Зае отново позиция със сабята с върха надолу и встрани и зачака, докато принцът се отдръпна и след това настъпи с вдигнато за удар оръжие. Принцът опита същия ход, още по-тромаво отпреди, и Тал с лекота го отби встрани. Принц Матю залитна и се откри за многобройни тушета, които лесно можеха да донесат победа на Тал, но в последния момент той го перна в ребрата достатъчно силно, за да изтръгне болезнено пъшкане, което се чу из цялата зала.

— Точка, скуайър Хокинс! — обяви Василий и го изгледа наполовина питащо, наполовина — гневно.

Запъхтян, принц Матю се изправи, притиснал натъртените си ребра с лявата ръка. С привидна загриженост Тал попита:

— Вярвам, че не ви нараних, ваше височество?

За миг се зачуди дали на принца няма да му прилошее, но той преглътна и отвърна:

— Не… добре… съм… скуайър.

Тал предложи с бодра невъзмутимост:

— Да опитаме тогава още веднъж.

Последва кратка пауза, в която изглеждаше, че принцът е готов да се откаже, но той се върна на позиция и Тал подхвърли:

— Не прекалявайте с разкриването, ваше височество. Майстор Василий се приближи отново, едва прикриваше яда си. Всъщност не можеше да направи нищо. От една страна, можеше да прекрати всеки двубой по какъвто и да било повод и през годините бе спирал не малко дуели, в които напреднал обучаем тиранизира някой новак. Но принцът бе царствена особа и да прекрати двубоя, защото Тал се гавреше с него, щеше само да унижи Короната.

Тал отбеляза още две брутални тушета и когато принцът вече изглеждаше на ръба, майстор Василий прошепна:

— Скуайър, прекалявате!

— Ако Негово височество желае да се оттегли, няма да възразя — отвърна Тал с толкова презрение, колкото можа да докара. Каза го достатъчно високо, за да го чуят всички.