Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 39

Принц Матю беше горд човек, въпреки че гордостта му се основаваше повече на суета, отколкото на лични постижения. Като че ли преглъщаше сълзите си, когато отвърна:

— Не се отказвам.

— Добре казано, ваше височество — подхвърли бодряшки Тал. — Да предложим тогава на публиката нещо, което да запомни?

Василий пак даде команда за старт. Принц Матю остана на място, изчакваше Тал да направи първия си ход. Тал подходи с лъжлива маневра и принцът реагира. Тал изби сабята от ръката му, хлъзна острието на своята под шлема му и го отпра от главата му. После подмина принца с една стъпка и го изпердаши с все сила по задника. Реакцията на тълпата бе моментална. Изненадани ахвания се смесиха с подсвирквания и смях. Ударът бе толкова силен, че принц Матю залитна напред и падна на колене. Лицето му бе зачервено, очите му бяха плувнали в сълзи от болка.

Придворните се втурнаха да помогнат на унизения принц да се изправи на крака. Тал обърна гръб и се отдалечи — ново нарушение на приличието. Няколко млади жени, дошли в Двора на майсторите с надеждата, че ще привлекат вниманието му, станаха и напуснаха, гледаха го с презрение.

Майстор Василий го догони и прошепна:

— Капка разум ли няма в главата ви, скуайър?

Тал погледна с усмивка през рамо към принца и отвърна:

— Всъщност тъкмо напротив, майстор Василий. Василий промълви тихо, предупредително:

— На ваше място, скуайър, бих отпътувал нанякъде, и то веднага. Шампион на Двора на майсторите или не, току-що си създадохте много опасен враг. Принцът може да е всякакъв, но не е от хората, които прощават.

Очите на Тал се сплетоха с тези на принца в другия край на залата и той видя през сълзите на гняв и унижение едва сдържаната ярост, насочена към него.

— Да, предполагам, че сте прав. — И добави достатъчно високо, за да чуят всички, с нескрита насмешка: — Но ако се съди по този следобеден дуел, всъщност изобщо не е опасен.

Майстор Василий не можа да измисли какво да отвърне, така че се обърна и го остави. Тал продължи към вратата, където го чакаха Паско и Амафи. Паско бе разбрал какво се е случило, но Амафи каза:

— Ваше великолепие, да не би да сте склонен към самоубийство?

— Не бих казал. Защо?

— Защото принцът вече иска да ви види мъртъв. — И добави, със сияйна усмивка: — А той има достатъчно пари, за да помисля поне аз дали да не ви изменя.

Тал се изсмя достатъчно високо, та всички наоколо да решат, че се забавляват.

— Е, ако не ми измениш, ще си помисля дали да не ти вдигна заплатата.

— Да, ваше великолепие.

Докато вървяха към стаята за преобличане, Паско прошепна:

— Все пак внимавайте. Още преди срещата да свърши, агентите на Матю напускаха сградата с вестта за унизяването му. Създадохте си могъщ враг.

— Хм — отвърна Тал. — Значи е време да си потърся могъщ приятел.

Глава 5

Служба

Каспар се усмихна.

— Е, млади Хокинс? Разбирам, че сте успели да се поставите в доста неудобно положение.

Херцог Каспар се отпусна в широкото кресло и махна с ръка на слугата си да напълни двете чаши върху кръглата маса в гостната на големия апартамент, предоставен му от краля за визитата му.