Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 27

— Какво предлагате?

— Донесохте ли катапулт? Херцогът се усмихна.

— Убивал съм мечки.

Тал реши да пренебрегне протокола.

— Аз също, ваша светлост, но най-голямата кафява мечка, която сте виждали, е нищо в сравнение с мечката Сива муцуна. Ако напада, не можете да я спрете дори с тежък арбалет. С други мечки можете да паднете и да се престорите на умрял, и навярно ще ви помачкат малко, докато не им омръзне, и ще си идат. Тази обаче ще ви разкъса. Откъсва главата на човек с едно захапване.

— Май ще е най-добре да побегнем още щом го видим — рече барон Юживни.

— Никой не може да ги надбяга — каза Тал и тръгна към слугите. — На късо разстояние догонват кон и го повалят с един удар в гръбнака.

Херцогът остана на място, докато останалите тръгнаха подир Тал.

— Не ме съветвате да се откажа от лова на този звяр, нали, скуайър?

— Не, ваша светлост. Съветвам ви за по-добър избор на оръжия.

— И по-точно?

— Бих предпочел тежки пики, но и копията за глигани ще свършат работа — отвърна Тал през рамо.

Херцог Оласко направи една крачка към тях… и изведнъж зад него се разнесе рев, който разтърси дърветата. Гърлен вой с пронизителна нотка, съчетан със стържещия звук на чупещо се на две дърво. Тал бе готов да се закълне, че нищо живо не може да издаде такъв звук.

Обърна се мигом — другите стояха замръзнали — и видя как грамадният кафяв звяр изригва от дърветата на по-малко от десетина разтега от херцога. Каспар се извъртя мигновено, готов сякаш да посрещне нападащ го човек, леко присвит, с лъка в лявата ръка, камата му сякаш изхвърча сама в дясната.

Лейди Наталия извика:

— Помогнете му!

Тал захвърли лъка, скочи и изтръгна тежкото копие за глигани от ръцете на единия зяпнал слуга. Другият изглеждаше готов да побегне и той му извика:

— След мен!

Хукна покрай двамата барони и ревна:

— Отвлечете го!

Херцогът не помръдна, докато животното не се озова почти върху него, но в последния момент се хвърли наляво. Мечокът замахна към него с лявата си лапа и го тласна в посоката, в която вече се бе засилил. Ако се беше хвърлил в другата посока, щете да загине с прекършен гръбнак. Всъщност ако питаха Тал, вече си беше загинал.

Защото беше получил убийствен удар и не помръдваше: или бе изпаднал в безсъзнание, или се преструваше на умрял. Инерцията на гигантския мечок го изтласка още няколко разтега напред, след това той се завъртя и се обърна, готов да връхлети. Двамата барони и Наталия пуснаха тетивите и две от стрелите улучиха звяра. Той се обърна и изрева, с което даде нужното време на Тал да притича до херцога и да застане над него.

Щом видя пред себе си противник, който не бяга, мечката се обърна към него. Тал вдигна високо с две ръце копието за глигани и извика колкото му глас държи — нечленоразделен рев, наподобяващ животинския вой.

Мечката се спря само на четири стъпки от него и се надигна на задните си лапи. Изрева яростно, а Тал се присви и заби широкото острие под гръдната му кост. Звярът нададе вой и отстъпи. Тал отново се присви и натисна още по-силно. Широкото острие се вряза дълбоко, кръвта швирна и потече по кафявата козина на звяра. Подивял от болката, мечокът отново отстъпи, но Тал го последва, натискаше копието с всичка сила.