Читать «Бягство» онлайн - страница 6

Бръмченето на интеркома стресна Изабел и я откъсна от задушаващо смазващата я скръб. Обаждаше се портиерът, за да съобщи, че госпожица Фаръл е дошла за уговорената среща в десет часа.

Лейси се оказа неподготвена за многословното и малко нервно посрещане:

— За Бога, та вие изглеждате по-млада отколкото си ви спомням — възкликна тя. — На колко години сте всъщност? На трийсет? Дъщеря ми щеше да навърши двайсет и пет идната седмица. Тя живееше тук. Апартаментът беше неин. Баща й го купи. Ужасно, нали? Естественото развитие на нещата би било аз да си отида първа и някой ден тя да се рови из моите вещи, а не обратното.

— Имам двама племенници и една племенничка — опита се да я прекъсне Лейси. — Не бих могла да си представя да им се случи нещо, но ми се струва, че разбирам част от онова, което преживявате.

Изабел я следваше из къщата, докато Лейси обикаляше и отбелязваше с опитно око размерите на помещенията. На първия етаж имаше вестибюл, голям хол и трапезария, малка библиотека, кухня и тоалетна. На втория етаж, до който се стигаше по вита стълба, имаше всекидневна, будоар, спалня и баня.

— Доста е просторен за толкова млада дама — продължаваше Изабел. — Но нали разбирате, баща й го купи. Обичаше да й угажда. Но тя не беше разглезена. Всъщност, когато се върна в Ню Йорк след колежа, искаше да наеме малък апартамент в Уест Сайд. Само че Джими скочи до тавана. Настояваше Хедър да живее в сграда с портиер. Държеше да е на сигурно място. Сега иска да продам апартамента и да задържа парите. Твърди, че Хедър би желала да ги задържа. Казва, че трябвало да престана да тъгувам и да продължа живота си оттук нататък. Само че още ми е много трудно да го забравя… Опитвам се, но не съм сигурна, че успявам…

Очите й се напълниха със сълзи.

Лейси зададе въпроса, на който държеше да получи отговор:

— Сигурна ли сте, че искате да го продадете? — и загледа безпомощно как стоическото изражение на лицето на Изабел Уеъринг се топи и очите й се пълнят със сълзи.

— Исках да разбера защо е загинала дъщеря ми. Защо е напуснала бързешком хижата онази нощ? Защо не е изчакала приятелите си, за да се върне заедно с тях на сутринта, както смяташе да направи? Какво я е накарало да промени решението си? Сигурна съм, че някой знае. Трябва да открия причината. Знам, че нещо страшно я беше разстроило, но не ми каза какво. Смятах, че тук може би ще намеря някакъв отговор… или нещо в апартамента, или от някой от приятелите й. Но баща й настоява да престана да тормозя хората и вероятно е прав, че трябва да продължим живота си нататък. Така че — да, Лейси, май ще трябва да го продам.