Читать «Бягство» онлайн - страница 8

Докато се здрависваше с мъжа, Лейси не пропусна да го оцени. Към шейсетгодишен, каза си тя, на възрастта на мама. Солиден мъж. А мама направо пърха от щастие. Какво става?

Веднага щом намери някакво извинение, тя се измъкна в автоматизираната и обзаведена по последна дума на техниката кухня на Кит, където я завари да приготвя салатата.

— Откога е всичко това? — попита тя сестра си.

Кит, с прибрана на тила руса коса, с вид, който Лейси смяташе, че е най-доброто олицетворение на реклама на добрата домакиня, се засмя:

— От около месец насам. Много приятен мъж. Джей го доведе на вечеря, мама също беше у нас. Алекс е вдовец. Цял живот е работил в ресторантския бизнес, но доколкото разбирам, това е първият му собствен ресторант. Ходихме там. Много хубаво го е наредил.

Двете подскочиха при звука от отваряща се врата в предната част на къщата.

— Дръж се — предупреди я Кит. — Джей се връща с децата.

Откакто Тод навърши пет години, Лейси започна да води отначало него, а после и другите деца със себе си в Манхатън, за да ги запознае с големия град, както навремето баща й я беше запознал с него. Дните, прекарани в Ню Йорк, наричаха „дни на Джак Фаръл“ — дни, които включваха всичко, от матинета на Бродуей (вече пет пъти беше гледала „Котките“) до музеите (Природонаучният музей с динозавърските скелети бързо им стана любим). Разхождаха се из Гринидж Вилидж, возеха се на трамвай до Рузвелт Айлънд, на ферибота до Елис Айлънд, обядваха на върха на Световния търговски център, караха кънки на площад Рокфелер…

Момчетата приветстваха Лейси с обичайните шумни възгласи. Бони, свенлива както винаги, се сгуши в нея.

— Много ми липсваше — сподели тя.

Джей каза на Лейси, че наистина изглежда страхотно и прибави, че почивката в Ийст Хамптън явно й се е отразила добре.

— Страшно гот беше — отвърна Лейси, отбелязвайки с радост физиономията му. Знаеше, че Джей не може да понася дори възпитания жаргон.

По време на вечерята Тод, който се интересуваше от недвижими имоти и въобще от работата на леля си, разпитваше Лейси за жилищния пазар в Ню Йорк.

— Набира скорост — обясни тя. — Всъщност днес попаднах на една многообещаваща сделка.

И тя им разказа за Изабел Уеъринг и забеляза внезапния интерес на Алекс Карбайн.

— Познавате ли я? — попита Лейси.

— Не — отвърна той, — но познавам Джими Ланди. Виждал съм и дъщеря им, Хедър. Много красива млада жена. Ужасна трагедия наистина. Джей, ти също си работил с Ланди. Сигурно си виждал Хедър. Тя често се навърташе из ресторанта.

Лейси с удивление забеляза как лицето на зет й придоби тъмночервен цвят.

— Не. Никога не съм я виждал — каза той с рязък тон, явно едва сдържайки гнева си. — Имах работа само с Джими Ланди. Кой иска още агнешко?

Беше седем часът. Барът беше претъпкан, а тълпата хора, желаещи да вечерят, вече прииждаше. Джими Ланди знаеше, че трябва да слезе долу и да поздрави клиентите, но нямаше настроение. Днес му беше лош ден, чувстваше се подтиснат от обаждането на Изабел, което го накара да си спомни гледката — Хедър, заклещена й обгоряла в преобърната смачкана кола. Тази картина продължаваше да го преследва дълго след като затвори телефона.