Читать «Бягство» онлайн - страница 5
Мери Хигинс Кларк
След многократни пътувания от Клийвланд до Ню Йорк и неубедителните опити да се преровят огромните гардероби и множеството чекмеджета в жилището, след срещите с приятелите на Хедър, Изабел разбираше, че е време да сложи край на всичко. Трябваше да се приключи с търсенето на обяснения и причини и да продължи живота си нататък.
Но въпреки всичко тя просто не можеше да повярва, че смъртта на Хедър е била чиста злополука. Познаваше дъщеря си — не беше толкова глупава, че да потегли към къщи в снежна буря с кола от Стоу, особено толкова късно през нощта. Съдебният лекар обаче нямаше никакви съмнения. Джими явно също не изпитваше никакви съмнения, защото в противен случай щеше да обърне Манхатън нагоре с краката, за да открие причината.
При последния от редките им обеди заедно той отново се бе опитал да убеди Изабел да остави случая на мира и да продължи живота си оттам нататък. Според него онази нощ Хедър не е могла да заспи, разтревожила се е, че поради силната снежна буря може да не успее да се прибере навреме за репетицията на следващия ден. Той просто отказваше да види каквито и да било подозрителни обстоятелства покрай смъртта й.
Изабел обаче не можеше да я приеме така лесно. Разказа му за обезпокояващия телефонен разговор, който беше провела с дъщеря им точно преди гибелта й.
— Джими, Хедър не беше на себе си, когато говорих с нея по телефона. Беше силно разтревожена. Направо ужасно. Личеше си по гласа й.
Срещата им приключи с това, че Джими не издържа и се развика:
— Изабел, престани! Стига вече! Положението е достатъчно тежко и без непрекъснато да се ровиш в тези неща и да тормозиш всичките й познати. Моля те, остави дъщеря ни да почива в мир.
Припомняйки си думите му, Изабел поклати глава. Джими Ланди обичаше дъщеря си повече от всичко на света.
На второ място обаче обича властта, каза си тя с горчивина — и това сложи край на брака им. Прословутият му ресторант, инвестициите му, а сега и хотела в Атлантик Сити и казиното… За мен все нямаше място, помисли си Изабел. Може би, ако преди години си беше намерил подходящ бизнес-партньор, както сега си има Стиви Абът, бракът ни нямаше да се разпадне.
Тя усети, че върви през помещенията без да ги вижда и спря до един прозорец с изглед към Пето Авеню.
Ню Йорк е особено красив през септември, помисли си тя, отбелязвайки тичащите фигури по алеите, кръстосващи Сентрал Парк, бавачките, бутащи бебешки колички, и старците, които се припичаха на пейките. И аз извеждах Хедър навън в дни като днешния, спомни си тя. Десет години и три спонтанни аборта, докато се роди, но си струваше усилията и мъките. Тя беше необикновено дете. Хората се спираха да я гледат и да й се възхищават. И тя го съзнаваше, разбира се. Обичаше да се перчи и да се наслаждава на вниманието. Беше толкова умна, наблюдателна, талантлива. Толкова доверчива…
