Читать «Бягство» онлайн - страница 2

Същата сцена се разиграваше по-късно в кошмара, който я спохождаше все по-често. Сънят беше винаги един и същ: Тя стоеше коленичила до тялото на Изабел и слушаше последните думи на умиращата, която й разказваше за дневника, умолявайки я да вземе листовете. Тогава някаква ръка докосваше рамото й и когато вдигнеше поглед нагоре, там стоеше убиецът — със студени, неусмихващи се очи, насочил към челото й пистолет. И дърпаше спусъка.

1

Беше първата седмица на септември, точно след Празника на труда1, и по непрестанното звънене на телефоните в офисите на „Паркър & Паркър“ Лейси разбра, че е настъпил краят на лятното затишие. Миналия месец жилищният пазар в Манхатън беше необичайно слаб, но ето че сега нещата отново потръгваха.

— Крайно време беше — обърна се тя към Рик Паркър, който тъкмо оставяше чаша с кафе на бюрото й. — От юни не съм сключила свястна сделка. Всичките ми клиенти заминаха я за Хамтънс, я за Кейп Код. Слава Богу, вече започват да се завръщат. Миналия месец изкарах добра отпуска, но сега е време да се захващаме на работа.

Тя взе кафето.

— Благодаря ти. Приятно е да ти сервира самият престолонаследник.

— Няма нищо. Изглеждаш страхотно, Лейси.

Лейси се стараеше да не забелязва изражението на Рик. Винаги се чувстваше така, сякаш я разсъблича с поглед. Той беше разглезен хубавец с фалшив чар, но смяташе, че е неотразим и това я караше да се чувства определено неудобно. На Лейси не й беше никак приятно, че баща му го прехвърли от офиса им в Уест Сайд. Не й се щеше да рискува работата си, но напоследък ставаше все по-трудно да го държи на разстояние.

Телефонът й иззвъня и тя го сграбчи с облекчение.

Спасителен звън, каза си на ум.

— Лейси Фаръл — изрече тя в слушалката.

— Госпожице Фаръл, обажда се Изабел Уеъринг. Запознахме се миналата пролет, когато продавахте едно от жилищата в моята кооперация.

Клиентка, моментално отбеляза Лейси, инстинктивно отгатвайки, че госпожа Уеъринг желае да продаде апартамент.

Съзнанието на Лейси мигновено заработи в режим „издирване“. През май имаше две продажби на 70-та Източна, едната беше на цял имот и не беше говорила с никой друг освен с управителя на сградата, а втората беше жилище в кооперация близо до Пето Авеню. Явно ставаше дума за апартамента на Норстръм, защото бегло си спомняше, че в асансьора я беше заговорила привлекателна, около петдесетгодишна жена, която поиска визитната й картичка. Стиснала палци, Лейси каза:

— Мезонета на Норстръм? Срещнахме се в асансьора.

Госпожа Уеъринг остана явно поласкана.

— Точно така! Искам да продам апартамента на дъщеря си и… Ако е удобно, бих искала вие да се заемете със сделката.

— Напълно е удобно, госпожо Уеъринг.

Лейси уговори да се срещнат следващата сутрин, затвори телефона и се обърна към Рик.

— Какъв късмет! 70-та Източна, номер три. Страхотна кооперация — отбеляза тя.

— 70-та Източна номер три. Кой апартамент? — бързо попита той.