Читать «Бягство» онлайн - страница 137

— Казва се Сенди Саварано. Наемен убиец. Очакваме да ни окаже пълно сътрудничество по време на следствието. Не му се ще да попадне в затвора.

— На кой му се ще? — отвърна Джими. — Кой го е наел?

— Очакваме да научим всеки момент. Просто чакаме Сенди да запее. Между другото, заловихме и една доста по-дребна риба — заподозрян е в кражбата на дневника на дъщеря ви.

— Заподозрян?

— Да, в съдебен смисъл, макар да не си го признава. Но той се кълне, че не е вземал трите страници без редове, които смятахте, че са се изгубили. Вероятно съдружникът ви е прав. Те никога не са били при нас.

— Да, никога не са били у вас — съгласи се Джими. — Сега разбирам и аз. Моят съдружник явно знае доста неща.

— Госпожица Фаръл в момента е тук и дава показания, господине. Тя иска да ви каже нещо.

— Дайте ми я.

— Господин Ланди — започна Лейси, — страшно се радвам, че всичко свърши. За мен беше страшно изпитание, за вас предполагам също. Госпожа Хофман е тук при мен. Тя иска да говори с вас.

— Свържете я.

— Видях я в Мохонк — започна Лоти Хофман. — Беше с един мъж и когато го описах на Макс, той страшно се разстрои. Каза, че бил рекетьор, търговец на наркотици, но никой не го подозирал, най-малко Хедър. Тя нямала представа какъв е…

Макар да беше чувала всичко това по-рано, Лейси изтръпна, като си представи ужасяващите убийства, извършени след като Макс Хофман беше предупредил Хедър за онзи, с когото се е срещала. Тя внимателно слушаше описанието, което госпожа Хофман правеше на мъжа, когото беше видяла през онзи ден.

Определено не е сред моите познати, с облекчение отбеляза Лейси.

Слоун пое слушалката от госпожа Хофман.

— Познавате ли мъж с подобно описание, господин Ланди?

Той остана да слуша за миг, после се обърна към Лейси и госпожа Хофман.

— Господин Ланди ще се радва, ако се отбием при него в кабинета му.

Лейси искаше да се прибере в собственото си жилище, да се потопи във ваната, да се облече в собствените си дрехи и да отиде у Кит, за да се види с близките си. Навярно те вечеряха по-късно тази вечер и Бони сигурно беше останала с тях.

— Само при условие, че е за съвсем малко — отвърна тя.

— Само за малко — обеща Слоун. — После лично ще закарам госпожа Хофман до тях.

Извикаха Слоун на телефона точно когато щяха да потеглят от участъка. Когато най-сетне тръгнаха, той рече:

— У Ланди ще се видим и с други познати. Болдуин също е тръгнал натам.

Момичето в приемната ги отведе на горния етаж, където ги очакваше Джими. Лоти Хофман се възхити от прекрасното обзавеждане и Джими обясни:

— По-рано ресторантът беше доста по-малък. Навремето тук беше детската стая на Хедър.

Лейси си помисли, че в равния, почти безизразен глас на Ланди, има нещо, което й напомня за неестествено спокоен океан — океан, чието подводно течение е готово всеки миг да се превърне в цунами.

— Опишете ми пак мъжа, когото сте видели с дъщеря ми, моля ви, госпожо Хофман.

— Беше много хубав мъж…

— Чакайте. Бих искал и съдружникът ми да го чуе.

Той се обърна към вътрешната уредба.