Читать «Бягство» онлайн - страница 136

Инспектор Слоун се втурна в коридора покрай нея. Точно в момента, когато пръстите на Саварано обхващаха дръжката на пистолета, Слоун вдигна крак и го стовари върху китката му. Зад него Ник Марс насочи пистолета си към главата на Саварано и се опита да дръпне спусъка.

— Не! — изкрещя Лейси.

Слоун се завъртя и удари партньора си по ръката, което накара куршума да се забие вместо в главата в крака на Саварано. Той нададе страшен вой.

Зашеметена, Лейси наблюдаваше как Слоун сложи белезници на убиеца на Изабел Уеъринг. Отвън долетя вой на полицейски сирени. Най-сетне тя се осмели да погледне в очите Саварано, чийто поглед я преследваше през последните няколко месеца. Леденосини ириси, смъртоносночерни зеници — очи на убиец. Но внезапно тя видя нещо ново в тях.

Страх.

Федералният прокурор Гари Болдуин се появи внезапно. Беше заобиколен от множество агенти. Той изгледа Слоун, после Лейси, след това Саварано.

— Значи ни изпреварихте — процеди той.

Гласът му, макар и неохотно, изразяваше уважение.

— Надявах се да го хвана преди вас, но няма значение. Важното е, че свършихме работа. Моите поздравления.

Той се облегна на рамото на Саварано.

— Здравей, Сенди — тихо рече той. — Търсех те навсякъде. Запазил съм ти клетка на твое име — най-тъмната и най-тясна килия в Марион, най-строгият затвор в цялата страна. Сигурно няма да ти хареса, но знае ли човек? Някои хора не успяват да опазят разума си достатъчно дълго, за да им пука. Все едно, помисли си добре, Сенди. Една клетчица. Само за теб. Малка, тясна килийка. Все за теб, до края на живота ти, Сенди.

Болдуин се изправи и се обърна към Лейси.

— Добре ли сте, госпожице Фаръл?

Тя кимна.

— Някои не са.

Слоун отиде при Ник Марс, чието лице беше тебеширенобяло. С пистолет в ръка, той бръкна в сакото на партньора си и му взе белезниците.

— Кражбата на веществени доказателства е достатъчно голямо провинение. Опитът за убийство е не по-малко тежко. Нали знаеш какво трябва да направиш, Ник?

Ник постави ръце зад гърба си и се обърна. Слоун щракна личните белезници на Ник около собствените му китки.

— Сега са си само твои, Ник — мрачно се ухили той.

65

Джими Ланди не излезе от кабинета си цял следобед. Стиви Абът надникна няколко пъти.

— Джими, добре ли си? — попита той.

— Никога не съм бил по-добре, Стиви — отвърна той.

— Не изглеждаш добре. Защо не престанеш да четеш дневника на Хедър. Така само се разстройваш.

— Престани да ме учиш какво да правя.

— Добре, печелиш. Обещавам, че повече няма да те безпокоя, но нали знаеш, Джими — винаги съм тук, ако ти дотрябвам за нещо.

— Да, Стиви, знам.

В пет часа се обади инспектор Слоун.

— Господин Ланди — каза той, — намирам се в участъка. Реших, че е редно да ви уведомя, че убиецът на бившата ви жена е задържан. Госпожица Фаръл го идентифицира. Освен това срещу него е предявено обвинение в убийството на Макс Хофман. А може би ще успеем да докажем, че той е изблъскал и колата на дъщеря ви от пътя.

— Кой е той?

На Джими Ланди му се струваше, че е лишен от всякакви чувства — не изпитваше нито гняв, нито изненада, нито дори тъга.