Читать «Бягство» онлайн - страница 135

— Хмм — измърмори Ланди, — звучи ми така, сякаш Карлос е заработил нещо повече от обичайния бакшиш в петък вечер. Трябва да вървя, Алекс. Скоро ще ти се обадя.

64

Ед Слоун ясно забелязваше, че партньорът му е неспокоен. В колата беше доста хладно, а от Ник Марс се носеше остра миризма на пот. По бебешки невинното му лице дори избиха капчици.

Инстинктът, който никога не му изневеряваше, подсказваше на Слоун, че нещо не е наред.

— Май е време да влезем вътре и да приберем госпожица Фаръл — рече той.

— Защо, Ед? — изненадано попита Марс. — Ще я приберем, когато излезе навън.

Слоун отвори вратата на колата и извади пистолета си.

— Да вървим.

Лейси не беше сигурна дали наистина е чула някакъв шум на стълбата. Старите къщи понякога издават странни шумове. Определено обаче усети, че атмосферата в стаята някак се промени, сякаш температурата вътре падна изведнъж с няколко градуса. Лоти Хофман също го усети и Лейси забеляза промяната в погледа й.

По-късно тя осъзна, че това, което е усетила, е било приближаването на злото, което коварно се промъкваше все по-наблизо, обгръщаше я така, че почти можеше да го докосне.

Същата хладна тръпка беше усетила и докато се криеше в дрешника, за да види как Къртис Колдуел слиза по стълбите след като беше застрелял Изабел. Тогава отново долови същия звук. Чуваше се едва-едва, но несъмнено беше истински. Не си въобразяваше! Вече беше сигурна и сърцето й заби ускорено. На стълбите ставаше нещо!

Сега ще умра, каза си тя.

Видя ужаса да се прокрадва в погледа на госпожа Хофман, затова сложи пръст на устните си, за да не се издаде. Той се спускаше по стълбите безкрайно бавно, играеше си като котка с мишки. Лейси се огледа из стаята — имаше една единствена врата и тя водеше точно към коридора със стълбите. Нямаше изход. Намираха се в капан!

Очите й се спряха на стъкленото преспапие върху масичката за кафе. Беше с размерите на топка за бейзбол и сигурно беше доста тежко. Само че не би могла да го стигне без да стане от мястото си, а се страхуваше да опита. Вместо това докосна госпожа Хофман по ръката и посочи преспапието.

Лейси виждаше цялата долна част на стълбата. Той вече се намираше точно там. През дървените пречки на перилата се виждаше отлично лъснатата му обувка.

Треперещата немощна старческа ръка сграбчи преспапието и го подаде на Лейси. Лейси се изправи, отметна назад ръка и в мига, когато убиецът, когото тя познаваше под името Колдуел, се подаде в цял ръст, тя с всички сили запрати по него стъклената топка, прицелвайки се в гърдите му.

Тежкото стъкло го улучи в горната част на корема, точно когато се готвеше да изтича набързо по останалите няколко стъпала. Ударът го накара да се препъне и да изтърве пистолета. Лейси незабавно се спусна към него, за да го изрита надалеч. В същия миг госпожа Хофман с несигурни стъпки се добра до входната врата. Отвори я и се разкрещя навън.