Читать «Бягство» онлайн - страница 118

Къде ли беше сега Колдуел, запита се тя внезапно и чувството на паника и отвращение я заляха отново. Дали я беше проследил до Ню Йорк?

Лейси погледна към леглото и в паметта й изникна картината на окървавената ръка на Изабел, която се опитваше да измъкне страниците на дневника изпод възглавницата. Стори й се, че чува да отекват последните думи на Изабел:

— Лейси… дай дневника… на Хедър… на баща й… Само на него… Закълни се…

С влудяваща яснота Лейси си спомни давенето и хъркането, които прекъсваха и без това мъчително изречените думи на Изабел.

— Прочети го… и ти… покажи му… къде точно…

Тогава Изабел беше направила последен опит да си поеме дъх и да каже още нещо. Последният дъх излезе от устата й заедно с една единствена сричка:

— … ман…

Лейси се обърна назад. Куцукайки се добра до стълбата и се спусна долу.

Хапни нещо, вземи си един душ и легни да се наспиш, каза си тя. Престани да се стряскаш. Независимо дали ти харесва, знаеш, че трябва да останеш тук. Няма къде другаде да отидеш.

Четиридесет минути по-късно тя вече седеше увита в одеала на канапето в библиотеката. Копието, което беше направила за себе си от дневника на Хедър Ланди, лежеше върху бюрото, а трите страници без редове бяха поставени една до друга. На сумрачното осветление от вестибюла петната от кръвта върху ръкописа на Хедър приличаха на тест на Роршах. На какво ви приличат тези петна, сякаш питаха те.

Какво виждаш ти в тях, запита се Лейси. Колкото и да беше уморена, знаеше, че няма да може скоро да заспи. Запали лампата и се пресегна да вземе трите страници без редове. Те бяха най-трудни за четене заради петната по тях.

Хрумна й нещо. Дали през последните мигове от живота си, с последните си усилия Изабел не се бе опитвала да вземе точно тези три страници?

Лейси отново ги препрочете, търсейки в тях някаква улика, която да й покаже защо те са толкова важни, че някой си беше направил труда да ги открадне от другите съществуващи копия. Нямаше съмнение, че това бяха страниците, заради които Колдуел не се беше поколебал да убие, но защо? Каква тайна се криеше в тях?

На тези страници Хедър пишеше, че била като между чук и наковалня и че не знаела какво да прави.

Последната записка, която звучеше по-оптимистично, беше най-горе на първата страница без редове, където Хедър пишеше, че ще обядва с Макс или Мак Хъфнър, но не беше възможно да се разчете по-добре. Добавила бе: „Сигурно ще е забавно. Както казва той, аз остарях, а ти порасна.“

Звучи така, сякаш ще се среща със стар приятел, каза си Лейси. Интересно дали полицията е говорила с него, за да провери дали Хедър е споменала нещо по случая. А може би тяхната среща се е състояла преди нещата да се объркат? Оригиналът на дневника изчезна от полицейския участък. Дали бяха успели да съставят списък на хората, споменати в него преди да изчезне или не, питаше се Лейси.

Тя се огледа из стаята и поклати глава. Ако можеше да поговори с някого за това, каза си тя, някой, с когото да сподели идеите си… Но, разбира се, такъв човек няма, отбеляза тя. Сама си, така че се залавяй по-скоро за работа.