Читать «Бягство» онлайн - страница 117

Тя заключи два пъти вратата и след това се сети, че Къртис Колдуел беше откраднал ключа, който Изабел държеше на масичката във вестибюла. Дали са сменили бравата, чудеше се тя. Сложи даже предпазната верига, макар да знаеше, че тя не може да спре някой, който наистина иска да влезе вътре.

Тим беше спуснал завесите и беше запалил лампите, което можеше да се окаже грешка, мислено отбеляза тя, ако завесите обикновено не са спуснати. Ако някой наблюдава жилището от Пето авеню или от 70-та улица, може да забележи, че вътре има човек. От друга страна, ако завесите стояха спуснати постоянно, вдигането им би я издало не по-малко. Господи, човек никога не може да се чувства в пълна безопасност, каза си тя.

Поставените в рамка снимки на Хедър все още стояха пръснати из хола. Всъщност, всичко си беше точно както Изабел го беше оставила. Лейси потрепера. Стори й се, че Изабел всеки момент ще слезе по стълбата. Тогава осъзна, че още не си е свалила пухеното яке. Якето и анцугът, с които беше облечена сега, контрастираха прекалено силно с начина, по който беше облечена при предишните си посещения в този апартамент и това допълнително усилваше чувството й за дезориентация. Докато разкопчаваше якето си, Лейси отново потрепера. Внезапно се усети като натрапник в чужда територия, населявана от духове.

Рано или късно щеше да се наложи да се качи горе и да погледне в спалнята. Не й се искаше да се доближава до нея, но знаеше, че ще трябва да се отърси от гледката на тялото на Изабел върху леглото.

В библиотеката имаше кожено канапе, което ставаше на легло, а точно до библиотеката беше будоарът. Щеше да обитава само тези две стаи. В никакъв случай не би могла да спи в леглото, където беше умряла Изабел.

Тим бе споменал нещо за храна в хладилника. Лейси окачи якето си в дрешника, което й напомни миговете, когато стоеше скрита вътре и когато видя Колдуел да притичва край нея.

Хапни нещо, каза си тя. Гладна си и раздразнението от глада само влошава нещата.

Тим се беше постарал да й достави удоволствие с храната. Имаше печено пиле, зелена салата, няколко хлебчета, триъгълно парче кашкавал, както и малко плодове. На полицата имаше буркан нес кафе. Двете с Изабел си бяха правили кафе от него, спомни си тя.

— Горе — гласно каза Лейси. — Трябва да свърша с тази работа.

Подскачайки на един крак, тя се добра до стълбата, хвана се здраво за перилата от ковано желязо и с мъка се изкатери догоре.

Мина през малкия хол, влезе в спалнята и се огледа. Тук завесите също бяха дръпнати и помещението беше тъмно. Лейси запали лампата. Стаята изглеждаше точно така, както я видя за последен път заедно с Къртис Колдуел.

В паметта й все още стоеше запечатан образът му, докато той стоеше и се оглеждаше наоколо със замислено изражение. Тогава тя го бе чакала търпеливо, смятайки, че размишлява над това дали да направи окончателно предложение за закупуване на апартамента.

Сега знаеше, че той всъщност е преценявал терена, за да се увери, че Изабел няма къде да му се изплъзне, когато я нападне.