Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 64

— Ама аз… — заекна Мериуедър.

Том извади бележник и писалка.

— Как се пише Мериуедър, както го чувам ли? Ще трябва да науча и името на фирмата ви.

— В купето ми имаше змия — проплака Мериуедър. — Не съм надничал. Та аз да не съм ексхибиционист или някакъв перверзен тип.

— Ексхибиционист и перверзник, точно това са думите, които търсех — заяви Том и демонстративно надраска нещо върху листа.

— Ще ви покажа, вие само елате! — Мериуедър ги поведе към купето си, в което, естествено, не се откри никаква змия.

Мериуедър не повярва на очите си.

— Тук беше, кълна се… Или поне така ми се стори.

— Да не сте спали? — попита Елинор.

— Ами да, светлината ме събуди.

— Може да сте оставили лампата запалена, заспали сте и змията ви се е присънила. Това не ви ли хрумна?

Окаяното изражение на Мериуедър говореше, че подобна възможност не му е минала през ума.

— Разстроихте всички пътници — заяви Реджина. — Ще повикам началник-влака. Той сигурно ще ви предаде на полицията в Питсбърг.

— Не, не! — развика се Мериуедър. — Това ще съсипе репутацията ми, ще изгубя клиентите си.

— Да сте мислили, преди да тръгнете да плашите хората с тия мършави криви крака — рече Том.

— Моля ви, моля ви, ще направя всичко, което искате. Каквото кажете.

Реджина, Елинор и Том се спогледаха.

— Е, наближава Коледа — рече Том след продължителната тишина, нарушавана единствено от хленчовете на професионалния подстрекател на съдебни спорове.

Реджина тропна с крак, изгледа Мериуедър с безкрайно отвращение и размаха пръст пред лицето му.

— Добре тогава, бездруго стана късно и съм много изморена. Но вижте какво ще ви кажа, господин юрист, ако още веднъж, дори само веднъж ме ядосате, свършено е с вас. Разбрахте ли ме? Тогава всичко ще излезе на бял свят, ясно ли е?

— Абсолютно, абсолютно. — И той хвърли жален поглед към Том и бележника му.

Том бавно го прибра в джоба си.

— Няма да настоявам само защото е Коледа. Но запомнете, когато поискам, мога да напиша цялата история, а имам и свидетели. Наясно ли сме?

— Да, да, наясно.

— Хайде сега вървете се облечете — строго го подкани Реджина.

Мериуедър се втурна в купето си и затвори вратата.

— И така — обяви Реджина и тържествено потупа Том и Елинор по раменете, — сега вече официално ви обявявам за почетни членове на клуба „Капитъл Лимитед“. Не знам точно как успяхте да сразите фукливия тип, но ще ви кажа, че отдавна чаках този ден.

— Не ти трябва друго, освен малка боа, няколко съмишленици, шест хиляди тонен влак и готово — пъхаш във фурната и печеш.

Скоро Реджина откри собствениците на змията и им я върна с инструкции добре да я скрият до края на пътуването и да запазят в тайна присъствието на своя любимец.