Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 65

Когато Том и Елинор тръгнаха обратно към купетата си, той се подсмихна.

— Също като едно време. Помниш ли какви номера си погаждахме далеч от дома, когато нямахме работа и започвахме да скучаем?

— Не, помня номерата, които ти погаждаше. И не помня да съм умирала от скука. По-скоро бях вечно нащрек.

— Хайде, признай си, страхотно беше, нали?

— Беше различно — каза Елинор.

— Знаеш ли, качих се на този влак не само заради баща ми, но и за да открия какво следва да направя с живота си.

— Чакай да позная, Бейрут ти допада повече, отколкото списанията по градинарство?

— Някои хора са си скитници по душа. Не мога да бъда щастлив между четири стени.

— Или с един и същ човек между тези четири стени.

— Нима твърдиш, че има нещо по-вълнуващо от онова, което преживяхме заедно?

— Хубаво беше, поне в началото. А после вече не ми се виждаше толкова хубаво.

— Чудесно! На пръстите на едната си ръка мога да изброя хората с интересна работа като нашата. Какви истории само можеш да разказваш на децата и внуците си!

— Нямам такива.

— Щом не ти е харесвало, защо остана толкова дълго?

— Знаеш какво казват хората, любовта те подтиква към лудости.

— Все още нямам обяснение какво се обърка. Не вярвам аз да съм се променил внезапно.

— Не, Том, ти изобщо не се промени. По-скоро аз самата не бях вече същата. Лека нощ.

— Ели…

Тя се обърна.

— Сега съм Елинор. Това също се промени.

Том се върна в салона, седна и се загледа в прелитащия пейзаж отвън. В Питсбърг „Кап“ спря да зареди цистерните с вода, но Том не се обади на Лелия, защото, макар да умееше да укротява змии и наперени адвокати, нямаше достатъчно кураж да се справи с озвучителката на Къпи, бобъра вълшебник, когато тя се чувстваше незаслужено обидена. Постара се да не мисли за Елинор, но не успя да я пропъди от ума си. „Кап“ бе наваксал част от закъснението, ала изоставаше от разписанието с повече от два часа. Най-сетне Том заспа от изтощение.

В пет и половина сутринта уредбата оживя с гласа на Тайрон.

— Добро утро, добро утро на всички, работа ни чака, неуморни пчелички. Благодаря, благодаря. — След което обяви, че влакът имал закъснение, но всички пътници ще получат своевременно топла закуска, а към нея безплатен концерт с любими песни на Елвис.

Том реши да използва по-широките душ-кабини на долното ниво, макар че се наложи да изчака. Човекът преди него беше забравил часовника си в съблекалнята, но Том го видя и догони заплеса още преди да е усетил липсата. В ресторанта закуси в компанията на отец Кели, който бе в чудесно настроение въпреки загубата на ценния кръст. По едно време той сниши глас и попита Том дали случайно не е видял някакъв гол истерик да се мотае из влака. Том отрече да е бил свидетел на подобно необичайно явление и любезно намекна, че на свещеника му е нужна повече почивка. Наблюдаваха изгрева на новия ден, когато наближиха Толидо, където влакът отново спря да вземе вода, а Рик от Толидо слезе и забърза към съпругата и две от децата си, дошли да го посрещнат. По-късно, когато навлязоха в необятните полета на Северна Индиана, през прозореца на салона Том видя кон да тегли шейна с цяло семейство в нея. Това извика спомена за един специален ден, който бе прекарал само с Елинор.