Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 53

— Това е чудесно — отвърна тихо Елинор.

— Как върви работата с Том? Намира ли се подходящ материал?

— Материалът е страхотен. Скоро ще започна да пиша.

— Това е то пионерският дух. Човек не взима влак, ако иска бързо да стигне до някъде. Качва се заради самото пътуване. Заради изненадите.

— Аз определено бях изненадана.

Макс я погледна с нежност.

— Животът е пълен със странни съвпадения. Веднъж отидох да хапна нещо на обяд при Паупо. Нали го знаеш онзи скъп италиански ресторант близо до Родео Драйв? Влизам, и кого да видя? Не една, не две, ами и трите ми бивши съпруги.

— Не е за вярване. Поотделно ли бяха отишли?

— А, не. Оказа се, че се събирали всеки вторник да си приказват какъв ужасен съпруг съм бил. Един вид клуб на съмишленички, който се събира с единствената цел да разпъне на кръст бившия благоверен. Естествено, никога не споменават, че издръжката, която плащам на всяка от тях, им дава възможност да настанят издокараните си задни части в петзвезден ресторант и четири часа седмично да се оплакват от мен. — Той отново я погледна. — Искаш ли да ми разкажеш за този Лангдън? Ако питаш мен, май сте били много повече от колеги.

Елинор притеснено сплете ръце.

— Помниш ли, когато за пръв път работихме заедно, ти ме попита какво ме кара да пиша, коя е силата, която ме захранва?

— Помня, разбира се. На всичките си сценаристи задавам този въпрос.

— Е, отговорът е Том Лангдън.

— Не разбирам.

— Аз го обичах, Макс. Обичах го с цялото си сърце. Когато всичко свърши, остана празнота, някаква кухина вътре в мен, голяма колкото мъртва звезда. Единственият ми отдушник беше писането.

— Значи аз печеля, но ти — недотам — тихо рече Макс. — Ти си го обичала, а той очевидно все още има чувства към теб. Какво се случи?

Тя се изправи и закрачи напред-назад в тясното пространство.

— Двама души може да изпитват привързаност един към друг, но в същото време да искат различни неща. И тогава просто не се получава, колкото и силна да е любовта.

— И какво иска Том?

— Не вярвам и той самият да знае. Що се отнася до мен, знам само какво не иска. Да бъде обвързан, където и да било, с когото и да било.

— А знаеш ли ти какво искаш?

— Нима някой знае какво действително иска, Макс?

— Аз едва ли мога да дам отговор, интересите ми непрекъснато се менят. Но това е част от живота. Може би искам да бъда щастлив, може би всички това искаме. И откриваме щастието по безброй различни начини.

— Стига изобщо да го открием. Много хора никога не успяват и може би аз съм една от тях.

— Елинор, ти си умна, талантлива, преуспяваща красива жена в разцвета на силите си.

— А може би тази жена няма нужда от мъж в живота си, за да се чувства пълноценна.

— Може би — сви рамене Макс. — Не казвам, че всеки трябва да сключи брак, за да е щастлив.

— А какво всъщност ми казваш?

— Предполагам — рече Макс, като се изправи, — искам да кажа да не си втълпяваш, че нямаш нужда от никого, за да бъдеш щастлива.

Макс тръгна да потърси секретаря си и го откри в купето му, обърнато с краката нагоре.