Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 14

— Предпочитат ги най-вече хората с физически недъзи — дипломатично добави тя.

Реджина се накани да си тръгва и тогава Том се обади:

— Аз съм журналист. Готвя се да прекося страната и да опиша пътуването си.

Момичето изглеждаше силно заинтригувано.

— С кой влак ще продължите, с „Емпайър Билдър“ за Сиатъл, с „Калифорнийски зефир“ за Сан Франциско или със „Саутуест Чийф“ за Ел Ей?

— Със „Саутуест Чийф“ за Ел Ей.

— Страхотен влак. С интересна история. И на него работят чудесни хора. Ще ви бъде забавно. Повечето от онези, които обслужват влака, никога не са пожелавали да напускат.

Том извади бележника си.

— Както го описвате, все едно за човек говорите.

— То си е така. Хванеш ли се на такава работа, прекарваш толкова време на някой влак, че научаваш странностите, преимуществата и слабостите му. Някои са по-темпераментни, други по-отстъпчиви. Все едно имаш връзка с жив човек. Знам, че звучи странно, но наистина е така.

— Хм, като си припомня що за връзки съм имал, срещата със стотонна дизелова машина би била приятно разнообразие.

Реджина се засмя.

— Моята майка Роксан работи на „Саутуест Чийф“, началник на обслужването. Тя е големият шеф. В Чикаго ще я видя. Ще й кажа, че ще пътувате с нейния влак. Виж, тя би могла да ви разкаже интересни истории.

— Това нещо обичайно ли е? Много роднини ли работят за „Амтрак“?

— Е, казах ви за майка ми, а представа нямам колко чичовци, лели и братовчеди имам тук и там. Така и аз се запалих. Синът ми също работи за „Амтрак“. Чисти вагоните.

— Син? — ококори се Том. — Та вие изглеждате, сякаш току-що сте завършили гимназия.

— Агнес Джоу беше права, голям сваляч сте. — Тя се усмихна свенливо. — Все пак благодаря за комплимента. Нека ви кажа, че с вас пътуват и много известни личности. Певци, спортисти, филмови звезди. И повечето са много приятни хора. — След което добави с по-сериозно изражение: — В родния ми край да работиш за влаковете е нещо специално. Хората те уважават. Много е шик, разбирате ли?

Том кимна утвърдително. Тази подробност го заинтригува. Трябваше по някакъв начин да я включи в своя разказ.

— Смятате ли, че някой от колегите ви би поговорил с мен?

— А, разбира се, ще кажа тук-там. Всеки, който работи по влаковете, знае безброй интересни истории.

— О, не се съмнявам.

Когато Реджина си тръгна, Том усети, че влакът потегля. Дизеловите машини нямаха нужда от трансмисия, тъй че не се налагаше да се дърпат упорити лостове. Ускорението се получи по-гладко и от най-луксозния автомобил. Беше точно 4:05. Легендарният „Капитъл Лимитед“, понесъл Том Лангдън към неговата мисия, бе поел на път.

5

Получил разрешение за излитане от железопътната контролна кула, „Капитъл Лимитед“ се понесе по металната писта с дървени подпори и плавно полетя. Спусна облицованите си със стомана крила за поздрав към прелитащо птиче ято, ослепи скупчилите се близо до Капитолия лобисти, защитаващи поредната кауза, и се насочи на запад, както бе сторил и Марк Твен почти като юноша. Младият Сам Клемънс изминал пътя от Мисури до територия Невада с подрусващ дилижанс, преспивайки нощем върху торбите с пощата, а денем седнал отвън по едните си долни дрехи. Макар да се бе наслаждавал на множество редки и красиви гледки, той се бе борил с несгодите на пустинята, с бандити, зли мексикански кучета, лошата храна и скуката, докато Том Лангдън усещаше мощния устрем на хиляди тонове желязо, пък и разполагаше с удобно легло, тоалетна и Агнес Джоу в съседство. Още не можеше да реши кой от двамата бе извадил по-голям късмет.