Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 13

Приближи до стената, за да я върне на място, но неволно надникна в отвора между двете помещения и се озова очи в очи със спътницата си.

— Добре ще е да не ме шпионираш, синко — рече тя. — Пък и не ти трябва стара чанта като мен, сладурче… върви си намери някое момиче на твоята възраст.

Добре де, каза си Том, това тук е градската кукувица, само дето нашият град е на колела. И реши да продължи играта.

— На мен пък ми харесвате.

— Ей, не ме карай да викам Реджина.

— А, недейте, тъй хубаво си бъбрим, защо ни е трети?

— Не ме баламосвай с приказки. Няма да стане, защото не съм аз от тия. Виж, може да изпием по едно в салона и да се опознаем. — Ако щете, вярвайте, но Агнес Джоу припърха с клепачи.

— Е, на такова предложение само един глупак би отказал.

— Извинявай, че те бутнах по стълбите, Том — рече тя с усмивка. — Ръката ми трябва да се е отплеснала.

— Щом ми е било писано, добре поне, че беше ти.

Той се обърна и видя Реджина с чантите му в ръце, която оглеждаше междинната преграда.

— Пак ли е излязла от пантите? Помолих онези от поддръжката да я оправят.

— Здрасти, Реджина — изписка Агнес Джоу през отвора. И посочи Том. — Да внимаваш с тоя, голям сваляч е.

— Щом казваш.

Том бутна преградата на място.

— Съжалявам за неудобството — рече Реджина.

— А, няма нищо. Струва ми се съвсем безобидна.

Реджина го изгледа многозначително.

— Не бих избързвала с преценката. — Тя внесе чантите му и приседна на канапето, което очевидно в полунощ се превръщаше в легло, и извади бележник. — Ще запиша сега резервацията ви за вечеря. Вагон-ресторантът отваря в пет и половина. А ако не искате да се храните там, можете да си вземете нещо от барчето. Намира се след вагон-ресторанта, на долното ниво. Стълбите са по средата на коридора вдясно. Показвате си билета на Тайрон, това е стюардът на барчето, и му казвате, че не сте вечеряли в ресторанта. За пасажерите от спалните вагони всичко е безплатно.

— Ще хапна в ресторанта. За седем става ли?

Реджина си записа.

— Докато вечеряте, ще дойда да оправя леглото ви. До стълбата, по която се качихте, има сода, минерална вода, кафе и плодове. Редовно проверявам, тъй че винаги всичко е прясно. И на ваше разположение.

— За ресторанта има ли някакви изисквания към облеклото?

Въпросът се стори забавен на Реждина.

— А, виждала съм всевъзможни тоалети.

Дали си въобразяваше, или момичето наистина стрелна с поглед преградата към Агнес Джоу?

— Все пак повечето предпочитат всекидневно облекло — продължи Реджина. — С нас пътуват много семейства с малки деца. Така сте си съвсем добре.

— Тъкмо това исках да чуя.

Том разпита и за ограничените размери на банята/тоалетна и научи, че по-големи сервизни помещения, при това със стая за преобличане, били предвидени на долното ниво, но билетите за там бързо свършвали.