Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 11

— Заповядай, сладурче. Благодаря, че ми качи чантите. — Агнес Джоу подаде на Реджина няколко дребни монети.

Том се изправи и на свой ред тръгна към Реджина, но не преди да изгледа зверски старицата.

— Ще взема чантите ви, мистър Лангдън, оставете ги ей там, докато проверя всички билети.

— Благодаря. Казвай ми Том — рече той и й подаде шепа долари. В замяна получи дяволит поглед. Когато Агнес Джоу отново попадна в полезрението му, тя бавно напредваше нагоре по стълбите. — Та отдавна ли работиш по тази линия?

— От четири години.

— Това е доста време.

— Ами, има хора, които са от двайсет години с този влак.

Том отново се извърна към Агнес Джоу, която сякаш не бе помръднала. Краката й наистина се движеха, но тя като че стоеше на едно място. Беше всъщност любопитно да я гледаш, все едно наблюдаваш бавно стичаща се лава.

— И се познаваш с Агнес Джоу?

— О, да, тя се вози с нас от десетина години или поне така съм чула.

— Десет години! Сигурно й е приятно да пътува.

Реджина се разсмя.

— Мисля, че ходи на гости при роднини. Добра жена е.

Том разтърка удареното място на главата си, последица от добрите обноски на Агнес Джоу.

— В този спален вагон ли е?

— Ами да, точно до вас.

Чудничко, рече си Том.

Той се върна при стълбата, където Агнес Джоу по необясними причини продължаваше да стърчи на едно място.

— Агнес Джоу, имате ли нужда от помощ?

— Справям се, сладурче. Просто ми трябва време.

— Да взема да мина пред вас и да ви изтегля?

Планът на Том предвиждаше, щом я задмине, да побегне с всичка сила и да се заключи в своя приказен апартамент с Ева Мари, докато Кари Грант пази отвън.

— Само малко пространство ми дай, синко!

Тя придружи троснатата си забележка с як замах на лакътя, който взе, че улучи левия бъбрек на Том. Докато болката утихне и той успее да се изправи, Агнес Джоу бе изчезнала. Том бавно се придвижи към купе Д. По дяволите, май отново се чувстваше като военен кореспондент.

4

Застанал на вратата на купе Д, Том си помисли, че ако Кари и Ева Мари бяха снимали тук сцената с целувките, „Север северозапад“ би попаднал в категорията на филмите с три червени хиксчета. Не беше сигурен какви са точните размери на това помещение категория лукс, но след две нормални крачки се блъсна в отсрещната стена. Нямаше фоайе, нямаше кабинет, нито бюро, не се виждаха и двойни легла, а като че ли балкончето, ваната и евентуалното помещение за прислугата щяха да си останат само блян.

Имаше мивка и огледало, както и контакт за електрическа самобръсначка. Шкафчето отдолу бе добре заредено. Имаше тоалетна хартия, следователно все нещо като баня трябваше да са сместили. Том откри и малко гардеробче, в което да окачи сакото си, голямо огледало срещу стената, по чиято дължина предполагаше, че се намира леглото, както и койка на второто ниво. Имаше също стол и масичка на подвижно краче, чийто плот бе гравиран като шахматно табло, но можеше да се използва и за писалище. Прозорецът беше наистина огромен и го подканяше да погледне навън, където вече прехвърчаха първите снежинки, за да го настроят в коледен дух. Вратата към купето се заключваше, а и разполагаше с тежка завеса, която осигуряваше уединение. Хубаво де, не е чак толкова зле, реши той. Ако трябва да бъдем точни, по отношение на пространството купето далеч надвишаваше онова, което би получил в първа класа на който и да е самолет.