Читать «Господарят Демон» онлайн - страница 2

Поставих отново бутилката на тезгяха и се изправих. Оливър ми се ухили. Беше нисък на ръст, плещест, но не набит, със светла, обсипана с лунички кожа и късо подстригана, русолява коса.

Двамата винаги контрастирахме ярко, независимо от формата, която приемах.

— И таз я бива, шефе — кимна той. — Даже е по-добра от оназ зелената, дето я приключи нейде към 1700 година, макар да ми е любимката.

— О, благодаря ти, Оли. Аз също много харесвам зелената.

— Събота вечер е и Тони е на работа в „Раят на пиците“. Ще го отпразнуваме ли?

Усмихнах се.

— Какво да бъде този път?

— Ами ти винаги си избирал пеперони.

— Което си е вярно. Стига да е с гъби, ако са пресни, разбира се.

— Ще имам грижата.

— Не се съмнявам. Сос? Ако и той е пресен?

— Чудесна идея.

— Добави и ти нещо.

— Защо не и ситно нарязан лук?

— Много добре. Да не забравим и няколко бутилки мексиканска бира.

— Ама как иначе?

Засмях се. Това беше същата поръчка, както и предния път. И както всички останали пъти. Но все пак ми беше приятно да изпълним отново нашия малък ритуал.

Проследих го замислено, докато си закопчаваше якето и излизаше. Свикнал бях с него. Служеше ми вярно вече близо триста години, благодарение на няколко първокласни магии, с които го поддържах в неизменната добра форма. Не беше като нито един от предишните ми прислужници.

Запознахме се в една дъблинска кръчма, където бе отишъл да си продава гъдулката. В невежеството си го запитах какво е това гъдулка, в отговор на което той я извади и засвири. Тъй че вместо да я купя, просто му предложих работа при мен и оттогава си живеем добре.

Не съм от онези, които излизат с охота в света на хората, и при подобни случаи Оли ми служи като посредник. Той е словоохотлив, добродушен и умее да се ориентира в обстановката. Което не е маловажна черта, като се имат предвид бесните темпове, с които се променяше човешкият свят през споменатите триста години.

Напуснах стъклодувната лаборатория и поех по коридора, наслаждавайки се на моите картини и колекцията от пъстри килими. Можех да крача из коридора хиляди години. Бутилката, която обитавам — и която съм изработил собственоръчно — представлява свой собствен свят, чиято вътрешност е напълно изолирана от човешкото време и пространство. Всяка от изработените от мен бутилки съдържа в себе си по един подобен свят. Бихте могли да ги напълните с вода или да поставите в тях цветя, без да нарушите покоя на световете им. Ако пък знаете как да проникнете вътре, ще се позабавлявате чудесно, без дори да си намокрите краката.

Моята имаше своя причудлива флора и фауна, включително малка групичка ефирни, млечнопрозрачни, стройни и гъвкави като тръстики феи, които обитаваха скрит от непроницаема завеса регион, където от тринайсет века ръмеше безспирно. Там има великани, дракони и други, далеч по-странни създания.

Климатът в моята бутилка е мек и приятен, макар че позволявам понякога в планините да вали и сняг. Поддържам просторна гора, снабдена с необходимия набор от пещери, тайнствени руини и покрити с мъх гранитни блокове, върху които по всяко време танцуват зловещи сенки. Има и океан, където понякога отивам да поплувам или да покарам яхта.