Читать «Господарят Демон» онлайн - страница 6

— Разбирам, че не си виновен за онова, което си. И все пак, вероятно някога си живял в палати — кимнах към четвъртия — или в бордеи — добавих към шестия — и все нещо е останало.

И двамата наведоха глави. Настъпи мълчание. Накрая заговори четвъртият:

— Тувон, Димящия дух, ето кой беше…

Впих поглед в него.

— Зная, че в последно време такива като нас рядко се прехранват по този начин. Сигурно искаш да узнаеш кой ни е дал шен-монетата и ни е казал къде да открием твоя човек — продължи той.

Кимнах.

— Това е много тежко обвинение — подметнах небрежно.

Той също кимна.

— Не съм го отправил прибързано — побърза да ме увери. — Зная, че без солидно доказателство скоропостижно ще се разделя с живота.

Тук шестият започна да вие.

— Нищо не биваше да му казваме! Сега ще ни изпепели и с нас е свършено!

Другият замахна и го перна през лицето.

— Понякога лъжата помага — произнесе той, — друг път е по-добре да замълчиш. Сега обаче само истината може да ни спаси. Използвай главата си. Научи се да мислиш.

Шестият демон се люшна върху каменния си постамент и се просна в краката ми.

— Виждаш ли? Има надежда да се научи — рече четвъртият и аз си дадох сметка, че по свой странен начин той се опитва да спаси кожата на аверчето си.

— Полежи си малко — наредих на шестия, сетне се извърнах и поотпуснах малко каменните окови на другия. Кимнах му с глава да се отдалечим настрани.

— Този Тувон каза ли ви защо иска да направите това? — прошепнах аз.

Изглежда чак сега дребничкият демон взе да осъзнава, че може и да доживеят до старини, ако приятелчето му не разбере за какво си приказваме. Той се отдалечи още малко и когато заговори, едва долавях какво ми казва.

— Не, господарю — зашепна той и махна с ръка към алеята на парка. — Един непознат демон ни откри, докато се навъртахме наоколо, и ни нае да свършим тази работа. Това беше още вчера. Каза, че човекът щял да мине оттук тази вечер, защото имал навика да отскача наблизо в събота. Та този демон ни предложи един шен, а когато взехме да се двоумим, прибави още няколко. Спомена също, че след два дни Тувон щял да пристигне в града. Очаквахме значи да получим остатъка утре.

— А поясни ли защо… защо е необходимо да го правите?

— Не, господарю. Нито думичка.

— Утре ли трябва да се срещнете с Тувон?

— Точно така.

Вдигнах очи към звездите.

— Надвечер?

— Да.

— Кажи му тогава, че ще го чакам утре през нощта — по това време и на това място — само че в нашия свят, и че възнамерявам да даря с покой душата му, защото ще поискам от него обяснение.

Чух малкия демон да преглъща и след това да произнася:

— Да, господарю.

Сигурно никога не бе присъствал на подобен дуел.

След като освободих двамата оцелели, доближих дървото и внимателно откачих Оли от клона.

— Уф, шефе, защо не оставиш на нас да го свършим? — предложи демонът, с който бях разговарял накрая.

— Не. Не желая да го докосвате повече. Свободни сте. Можете да си вървите. Само не ми се изпречвайте повече на пътя. Та как ти беше името?

— Ба Уа — отговори той.

— Ба Уа — повторих. — Ще го запомня.

За негова чест той не побледня повече от очакваното.