Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 98

Майлс се беше разделил с Елена преди четири години. Беше я оставил като съпруга на Бъз Джесек и военен помощник на Тънг. Направи всичко, което беше по силите му по онова време, за да й осигури закрила. Но не беше получавал никакви вести от Бъз от преврата на Озер насам. Възможно ли бе Озер да бе причината за тяхното прекъсване? Сега Бъз беше понижен. Тънг явно беше в немилост… Какво ли положение заемаше Елена сега във флотилията на наемниците?

А в неговото сърце? Той се спря. Измъчваха го тежки съмнения. Някога я беше обичал страстно. Някога тя го бе познавала по-добре от всяко човешко същество. Все пак нейната непрекъсната власт над съзнанието му беше преминала, така както и неговата скръб от смъртта на баща й, сержант Ботари, беше избледняла в забързания устрем на новия му живот. Бяха останали само редки, внезапни приболявания, като от старо счупване. Той искаше (не искаше!) да я види отново. Отново да й говори. Отново да я докосва…

Но съществуваше и практически аспект. Тя ще познае Грегор. В младостта си всички те бяха другарчета в игрите. Втори защитен вал около императора? Подновяването на контакта с Елена можеше да крие някои неудобства в емоционално отношение, добре де, щеше да е опустошително в емоционално отношение. Но беше по-добро решение от безрезултатното и опасно размотаване наоколо. Сега, след като беше уточнил плана си, трябваше някак да мобилизира всичките си възможности за изпълнението му. С доверието на колко ли хора се ползваше все още адмирал Нейсмит? Интересен въпрос.

Трябваше да си намери скрито и удобно за наблюдение място. Както доказваха сините му дрехи, имаше всякакви начини да остане незабелязан. Но необичайната му височина, е, добре — ниският му ръст, го караше да изпитва неохота и нежелание да се довери единствено на облеклото си. Имаше нужда… А! От инструменти. Точно като тези в сандъчето, което мъжът в жълтокафяв гащеризон, втурнал се към клозета, току-що беше оставил в коридора. След миг Майлс вече беше завил зад ъгъла със сандъчето в ръка.

Две нива по-нататък той откри коридора, водещ към кафетерията. Хм. Всеки трябва да яде, следователно рано или късно всеки трябва да мине оттук. Стомахът му, който сериозно възразяваше срещу намалените наполовина през последните три дни дажби, се развълнува от миризмата на храна и изкъркори, за да напомни за себе си. Майлс не му обърна внимание. Свали един от облицовъчните панели от стената, извади от сандъчето с инструменти чифт защитни очила, един вид скромна маскировка, и се покачи на стената, за да поприкрие истинския си ръст. Започна да се прави, че работи върху едно контролно табло и някакви тръби. Диагностичните сканери стояха в ръцете му като на изложба. Зрителното му поле върху горния край на коридора беше отлично.

От разнасящите се благоухания Майлс прецени, че в кафетерията сервираха говеждо с необикновено добро качество, макар че зеленчуците им смърдяха отвратително. Опитваше се слюнката му да не капе върху лъча на малкия лазерен поялник, с който боравеше, докато оглеждаше минаващите. Малцина бяха в цивилни облекла. Несъмнено дрехите на Рота щяха да будят по-голямо подозрение от синята куртка. Имаше много гащеризони в различни цветове, сочещи йерархията; сини куртки, някакви подобни, явно също затворнически куртки в зелено, не много от сините военни униформи на Аслънд — главно по-ниски чинове. Дали наемниците от флотата на Дендарии-Озеран, които бяха на станцията, не се хранеха другаде? Обмисляше възможността да напусне поста си — контролните табла вече щяха да започнат да се разпадат, когато премина двойка облечени в сиво-бяло мъже. Непознати лица. Остави ги да отминат, без да ги повика.