Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 96

На страничния товарен док на станцията имаше половин дузина облечени в гащеризони работници от поддръжката, които спокойно си вършеха работата. Майлс си пое дълбоко дъх и небрежно прекоси дока. Вървеше, без да се оглежда настрани, като човек, който знае точно къде отива. Просто момче за всичко. Никой не извика след него.

Поуспокоен, Майлс тръгна напосоки, като си придаваше целеустремен вид. Широка рампа водеше до просторно хале, което се отличаваше с новата си конструкция. Съдейки по сглобеното наполовина оборудване, Майлс определи халето като док за ремонт и презареждане на бойни совалки — нещо, от което се интересуваше Унгари. Майлс не си представяше, че може да извади чак такъв късмет… не. Унгари не се забелязваше маскиран сред групата работници. Всъщност нямаше никаква следа от него. Имаше и няколко мъже и жени в тъмносините военни униформи на Аслънд, но те бяха от отрудения и самовглъбен тип на военните инженери, а не подозрителни часови. Въпреки това Майлс продължи да върви бързо по друг коридор.

Откри свод, чиято горна повърхност беше направена от прозрачна пластмаса и предлагаше на преминаващите широкопанорамна гледка. Майлс пристъпи под свода, погледна и преглътна няколко отбрани ругатни. Отдалечена на няколко километра, станцията за търговски трансфери проблясваше със светлините си. Виждаха се дори мъничките отблясъци от двигателите на акостиращ в момента кораб. Явно, военната станция беше проектирана като отделно съоръжение или двете станции все още не бяха свързани помежду си. Нищо чудно, че синеблузковците можеха да се мотаят наоколо на воля. Безпомощен, Майлс се взираше разочаровано през свода. Е, ще потърси Унгари първо тук. Другата станция все някак ще огледа по-късно. Той се обърна и се загледа в…

— Ей, ти. Дребния техник!

Майлс замръзна на мястото си, преодолявайки инстинктивното си желание да хукне — последния път тази тактика не беше дала резултат. Обърна се. Едновременно с това се опитваше физиономията му да изразява просто вежливо любопитство. Мъжът, който го беше повикал, беше едър, но невъоръжен и носеше жълто-кафяв гащеризон на надзирател. Изглеждаше обезпокоен от нещо.

— Да, сър! — отзова се Майлс.

— Ти си точно това, което ми трябва — ръката на мъжа легна тежко на рамото на Майлс. — Ела с мен.

Майлс нямаше друг избор освен да го последва. Опитваше се да запази спокойствие и даже опита една физиономия на леко отегчение и досада.

— Каква е специалността ти? — попита мъжът.

— Канализация.

— Екстра!

Недоумяващ, Майлс последва мъжа до пресечката на два недовършени коридора. Един проход зееше открит, въпреки че панелът за покриването му лежеше наблизо, готов да бъде инсталиран.

Надзирателят посочи тясното пространство между стените.

— Виждаш ли тази тръба?

Краят на тръбата, задръстена от вентилационни и гравитационни инсталации, се губеше в тъмнината.

— Да.

— Някъде зад стената на този коридор има теч. Пропълзи вътре и го открий, та да не ни се налага да събаряме всичките проклети облицовъчни панели, които току-що инсталирахме.