Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 39

Тишината беше загадъчна.

Той обу и втората бота и подаде глава от вратата. Още двама офицери бяха направили същото и си разменяха мисли за причините за тревогата. Лейтенант Бон се появи откъм квартирата си и премина през коридора. Шубата му се развяваше зад него. Лицето му изглеждаше напрегнато, полуразтревожено, полураздразнено.

Майлс грабна шубата си и се спусна след него.

— Трябва ли ви помощ, лейтенант?

Бон сведе поглед към Майлс и сви устни.

— Може и да ми потрябва.

Майлс се пристрои до него, тайничко удовлетворен от безусловното мнение на Бон, че всъщност може и да бъде полезен.

— Какво става?

— Някакъв инцидент в бункера за складиране на токсични вещества. Ако е този, за който си мисля, може да се окажем пред истински проблем.

Те напуснаха офицерските помещения през двойната изолационна врата. Студът сякаш беше изкристализирал в нощта. Хубавият сняг скърцаше под обувките на Майлс и се носеше над земята, навяван от слабия източен вятър. Над тях най-ярките звезди не се даваха на светлините на базата. Двамата се вмъкнаха в скатера на Бон. От устите им излизаше пара, която се разсея, когато сводестият люк на машината се затвори над тях. Бон потегли с голямо ускорение на запад от базата.

На няколко километра след последните тренировъчни полигони се издигаха като гърбици могили, покрити с торф. В края на един бункер се бяха скупчили превозни средства — два скатера, между тях и този на командващия, противопожарните части на базата и медицински транспорт. Помежду им се движеха светлини от фенерчета. Бон спря и вдигна люка. Майлс го последва бързо. Натрупаният лед хрускаше под обувките му.

Военният лекар даваше нареждания на двама фелдшери, които товареха увита в одеяло фигура, както и един войник, облечен в черни работни дрехи, който трепереше и кашляше.

— Унищожете всичко, което носите, още щом стигнете вратата. Всичко — извика той след тях, — одеяла, постелки, шини, всичко. Отивате под обеззаразяващите душове веднага. После ще се притеснявате за счупения му крак. Успокоителното ще му помогне да го понесе, ако ли не, не му обръщайте внимание и продължавайте да търкате. Тръгвам веднага след вас. — Докторът се обърна и потръпна ужасен.

Бон се насочи към вратата на бункера.

— Не отваряй това! — в един глас извикаха лекарят и началникът на пожарната. — Вътре няма никой — прибави докторът, — всички са евакуирани.

— Какво точно се случи? — Бон потърка с ръкавицата си заскреженото прозорче, вградено във вратата и се опита да надзърне вътре.

— Двама души местеха припасите, за да направят място за новата пратка, която пристига утре — командирът на пожарната, лейтенант на име Яски, застана до него, — обърнали са товарачката си и единият е останал затиснат, със счупен крак.

— Това е изисквало голяма… изобретателност — каза Бон. Очевидно в ума си прехвърляше механиката на товарачните машини.

— Трябва да са се забавлявали — нетърпеливо се намеси докторът. — Но това не е най-лошото. Със себе си са повлекли и няколко варела фетин. И най-малко два от тях са се отворили при удара. Вътре всичко е покрито с фетин. Запечатахме бункера по най-добрия начин. Почистването — лекарят издиша — е ваш проблем. Аз изчезвам. — Изглеждаше така, сякаш искаше да изпълзи от собствената си кожа и да я захвърли заедно с дрехите си. Махна с ръка и забърза към скатера си, за да последва фелдшерите и своите пациенти в медицинското обеззаразяване.