Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 206

— Нямам такова намерение. Дори никога повече да не видя това място, пак ще е прекалено скоро. Това важи с двойно по-голяма сила за теб, мутант. Ако не за теб… — тя горчиво поклати глава.

— Между другото — добави Майлс, — на Дендарии им беше платено от три места за тази операция. Веднъж от първоначалните ни работодатели Аслънд, втори път от Бариар и трети път от благодарните вервейнци. Всяка една от планетите са съгласи да покрие всичките ни разходи. Остава доста големичка печалба.

— По-добре се моли никога пак да не се срещаме — изсъска тя.

— Е, в такъв случай… Сбогом.

Те влязоха в залата да съберат полагащите им се почести. Дали Кавило щеше да има наглостта да приеме своите от името на рейнджърите, които бяха разрушени в резултат на извратените й интриги? Да, както се оказа. Майлс кротко си мълчеше.

„Първият медал, който съм спечелил,“ мислеше си Майлс, докато комендантът му го окачваше всред изобилие от прегръдки и хвалби, „а дори не мога да го нося у дома.“ Медалът, униформата и самият адмирал Нейсмит скоро трябваше отново да бъдат прибрани в килера. Завинаги? Животът на младши лейтенант Воркосиган не беше особено привлекателен без тях. И все пак… механизмите на военната служба бяха едни и същи, от край до край. Ако между него и Кавило имаше някаква разлика, тя трябваше да е в това, на чия страна са избрали да служат. И начинът, по който служат. „Не всички пътища, а една пътека…“

* * *

Когато след няколко седмици Майлс се върна на Бариар в домашен отпуск, Грегор го покани на обяд в императорската резиденция. Седнаха на масичката от ковано желязо в Северните градини, прочути с това, че бяха проектирани лично от император Езар, дядото на Грегор. През лятото това място щеше да е потънало в дълбоки сенки; сега лъчите на слънцето, които проникваха през младите листа, развълнувани от топлия полъх на пролетта, го правеха да изглежда като покрито с феерична дантела от светлини. Охраната си вършеше работата извън техните погледи, а прислугата чакаше на подходящо разстояние. Претъпкан след първите три блюда, Майлс си сръбваше горещо кафе и кроеше замисли за похищение над второто парче торта, което се свиваше от страх в другата страна на масата и се опитваше да се скрие под плътна маскировка от сметана. Или щеше да се окаже, че в съюз с всичко останало то превъзхожда неговите собствени сили? Достатъчна компенсация за робските дажби, които някога деляха, да не говорим за кучешката храна на Кавило.

Дори и Грегор сякаш виждаше всичко около себе си с нови очи.

— Знаеш ли, космическите дажби наистина са досадни. И всички онези коридори — той беше зареял поглед покрай фонтана и очите му проследяваха гърбицата на пътеката, която минаваше по едно мостче и се гмуркаше сред вакханалия от цветя. — Бях ослепял за красотата на Бариар, докато я гледах всеки ден. Трябва да забравиш, за да си спомниш отново. Странно.

— Имаше моменти, когато не можех да си спомня на коя космическа станция съм — съгласи се Майлс с уста, пълна с торта и сметана. — Виж, в търговията с луксозни стоки е друго нещо, но станциите в Центъра Хийгън определено имаха склонност към практичните неща. — Той се смръщи на собствените си мисли.