Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 207

Разговорът се въртеше около последните събития в Центъра Хийгън. Грегор се пооживи, като разбра, че Майлс също не е издал нито една истинска бойна заповед в залата за тактически операции на „Триумф“, а е бил упълномощен от Тънг да се занимава единствено с вътрешната криза в сигурността.

— Повечето офицери са си свършили работата още преди сражението да е започнало, защото самата битка се развива прекалено бързо — увери го Майлс. — Въвел ли си веднъж данните в добър тактически компютър, и ако си късметлия, по-добре е да си държиш ръцете в джобовете. Аз имам Тънг, ти имаш… тях.

— И хубави дълбоки джобове — каза Грегор. — Все още си мисля за това. Изглеждаше почти нереално, докато след това не посетих лечебницата. Чак тогава проумях — такава и такава точица светлина е означавала изгубената ръка на този човек, такава и такава — разкъсаните бели дробове на онзи…

— Трябва да внимаваш с тези малки светлинки. Наистина лъжите им са утешителни — съгласи се Майлс. — Ако им вярваш. — Той удави още една лепкава от сладост хапка в кафе, помълча малко и забеляза: — Не каза на Илиян истината за краткия си полет от балкона, нали? — беше констатация, а не въпрос.

— Казах му, че съм бил пиян и съм се спуснал… — Грегор не откъсваше поглед от цветята — …как разбра?

— Не говори за теб със стаен ужас в очите.

— Тъкмо го накарах да стане малко по-… отстъпчив. Не искам точно сега да оплескам всичко. Ти също не си му казал. Благодаря ти за това.

— Няма защо — Майлс отпи от кафето си. — Направи ми една услуга в замяна. Да поговориш с някого.

— С кого? Не и с Илиян. Нито с баща ти.

— А с майка ми?

— Хм! — Грегор за първи път отхапа от тортата си, която досега беше човъркал с вилицата си.

— Тя е единственият човек на Бариар, които поставя Грегор човека преди Грегор императора. Струва ми се, че всичките ни рангове за нея са като оптическа измама. А освен това знаеш, че може да мълчи не като гроб, а като цяло гробище.

— Ще си помисля.

— Не искам да бъда единственият, който… Разбирам, когато започвам да губя почва под краката си.

— Нима? — повдигна вежди Грегор.

— О, да. Обикновено не го показвам.

— Добре. Ще поговоря — каза Грегор.

Майлс изчака.

— Имаш думата ми — добави Грегор.

Майлс се отпусна. Облекчението му беше неизмеримо.

— Благодаря ти — той гледаше към третото парче торта. Порциите бяха доста изискани. — По-добре ли си напоследък?

— Много по-добре, благодаря. — Грегор продължи да разорава бразди по тортата си.

— Наистина ли?

— Не знам. — Браздите започнаха да се кръстосват. — За разлика от оня нещастник, когото са разхождали наоколо, не съм давал съгласието си за своята роля.

— Това се отнася за всички Вор.

— Всеки друг Вор може да избяга нанякъде, без отсъствието му да се почувства и без да липсва на никого.

— Ако избягам аз, няма ли да ти липсвам поне мъничко? — жално попита Майлс. Грегор се изкикоти. Майлс хвърли поглед из градините наоколо. — В сравнение с остров Кирил постът ти не изглежда чак толкова лош.