Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 204

— Илиян и капитан Унгари трябва наистина да са доволни, че не са компрометирали една потенциално полезна легенда. На всяка цена. Ще бъде интересно.

— Трябва да те предупредя, адмирал Нейсмит не е особено почтителен.

Елена и граф Воркосиган се спогледаха и избухнаха в смях. С цялото достойнство, което успя да събере, Майлс изчака, докато се успокоят.

По време на обяда адмирал Нейсмит беше болезнено учтив. Дори и лейтенант Егоров не би могъл да го обвини в обратното.

* * *

Правителственият куриер на Вервейн връчи чека на Майлс чрез компютъра на коменданта на станцията при прехода. Майлс удостовери получаването с отпечатък от палеца, ретината на окото и пълните със завъртулки нечетливи драсканици на адмирал Нейсмит, коренно различни от подписа, който младши лейтенант Воркосиган грижливо изписваше.

— Удоволствие е да се работи с почтени хора като вас, господа — каза Майлс и с удовлетворение прибра чека в джоба си, който след това внимателно закопча.

— Това е най-малкото, което можем да направим — отговори комендантът на станцията. — Не мога да ви опиша чувствата, които изпитахме, когато, знаейки че следващата атака на сетагандците ще бъде последната и решени да се бием докрай, видяхме Дендарии да се материализират на входа на прехода, за да ни подкрепят.

— Дендарии нямаше да се справят сами — скромно каза Майлс. — Всичко, което направихме, беше да ви помогнем да удържите предмостието, докато пристигне тежката артилерия.

— А ако предмостието не беше удържано, съюзническите войски на Хийгън, тежката артилерия, както казвате, нямаше да може да осъществи скока в териториалния космос на Вервейн.

— Не и без да плати висока цена — това е сигурно — съгласи се Майлс.

Комендантът на станцията погледна часовника си.

— Съвсем скоро моята планета ще изрази своето мнение за това по по-осезаем начин. Ще разрешите ли да ви придружа до церемонията, адмирале? Време е.

— Благодаря ви — Майлс се изправи и излезе от кабинета на коменданта, който вървеше след него. Ръката му току се вдигаше към осезаемите благодарности в джоба му, сякаш за да се увери отново и отново, че чекът е там. „Медали, пфу! Медалите не могат да платят ремонта на една флотилия.“

При прозрачния портал той спря, за да се полюбува на изгледа от станцията, както и на собственото си отражение. „Сивите облекла на Озерани-Дендарии са си много хубави“, реши той. Мекият оттенък на сивата кадифена туника се допълваше чудесно от ослепително бялата декорация и сребърните копчета на раменете, от подходящите панталони и ботушите от обработена сива кожа. Смяташе, че униформата го прави по-висок. Може би ще запази модела.

В пространството отвъд портала се носеше пъстро разнообразие от кораби: Дендарии, Рейнджърите, Вервейн и съюзническите. „Принц Серж“ не беше сред тях, тъй като в момента летеше в орбита около Вервейн, където разговорите, буквално на високо ниво, продължаваха, изковавайки подробностите на постоянния договор за приятелство, търговия, намаляване на таксите за преминаване, пакт за взаимно ненападение и т.н. между Бариар, Вервейн, Аслънд и Пол. Доколкото беше разбрал Майлс, Грегор се проявяваше в ярка светлина не само в представителната част на дипломацията, а и в разрешаването на многото костеливи проблеми, свързани с нея. „По-добре ти, отколкото аз, момче.“ Станцията на Вервейн забавяше графика за извършването на собствения си ремонт, за да помогне в ремонта на Дендарии: Бъз работеше денонощно. Майлс се откъсна от красивата гледка и последва коменданта на станцията.