Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 203

Майлс шумно въздъхна.

— Метцов. Жертвено агне до края. Трябва да е някаква лоша карма, която не го оставяше… не, че не я заслужаваше.

— Не си пожелавай справедливост прекалено често. Може да я получиш.

— Вече разбрах това, сър.

— Вече? — Граф Воркосиган повдигна едната си вежда. — Хм!

— Като говорим за справедливост — възползва се от случая Майлс, — интересува ме въпросът за заплащането на Дендарии. Те понесоха много щети — повече, отколкото обикновено си позволява една наемническа флотилия. Единственият им договор беше моята дума. Ако… ако Империумът не ме подкрепи, ще престъпя дадената дума.

Граф Воркосиган се усмихна леко.

— Вече сме разгледали този въпрос.

— Дали тайният бюджет на Илиян за финансиране, на операции ще е достатъчен да покрие тази сметка?

— Бюджетът на Илиян щеше да се пръсне по шевовете, ако се опиташе да покрие тези разходи. Но ти, ъ-ъ… май имаш приятел някъде нависоко. Ще изтеглим спешен кредит от ИмпСи, ще пренасочим фонда за тази флотилия и ще изтеглим от тайните сметки на императора. Надяваме се, че по-късно ще успеем да ги компенсираме със специален финансов законопроект, който ще прекараме през Министерския съвет и Съвета на графовете. Представете ни сметката.

Майлс измъкна диска с данните от джоба си.

— Ето я, сър. От счетоводителката на флотилията. Не е мигнала цяла нощ. Някои от оценките на щетите са все още предварителни. — Той постави диска на бюрото.

Едното ъгълче на устата на графа се изви нагоре.

— Започваш да свикваш, момчето ми… — той постави диска в съответното гнездо и го прегледа набързо. — Чекът ще бъде готов до обяд. Можете да го вземете на тръгване.

— Благодаря ви, сър.

— Сър — Елена се приведе напред и настоятелно попита: — Какво ще стане сега с флотилията Дендарии?

— Зависи от вас, предполагам. Макар че не можете да останете в такава близост до Бариар.

— Отново ли ще бъдем изоставени?

— Изоставени?

— Някога ни дадохте статут на имперска войскова част. Аз смятах така. Бъз смяташе така. След това Майлс ни изостави и след това… нищо.

— Точно като остров Кирил — отбеляза Майлс, — далече от очите, далече от ума. — Той натъжен повдигна рамене. — Доколкото разбрах, и те са преживели подобна деградация на духа.

Граф Воркосиган го изгледа остро.

— Съдбата на Дендарии, както и твоята бъдеща военна кариера, все още подлежат на обсъждане.

— Аз ще присъствам ли на това обсъждане? А те?

— Ще ви съобщим — граф Воркосиган опря длани на бюрото си и се изправи. — Това е всичко, което мога да ви кажа засега. Дори и на вас. Обяд, офицери?

Майлс и Елена също трябваше да станат.

— Комодор Тънг все още не знае нищо за роднинската ни връзка — предупреди Майлс. — Ако желаеш това да остане в тайна, ще се наложи отново да играя ролята на адмирал Нейсмит, когато се присъединим към тях.