Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 201

— Да. Е, това е другата причина, поради която сега съм тук вместо Саймън. Като министър-председател и бивш регент имах всички основания да направя официално държавна визита на Пол. Излязохме с кратък списък на петте дипломатически отстъпки, за които полианците настояват пред нас от години и го предложихме за съдържание на дневния ред. Тъй като всичко беше много официално, честно и открито, за нас беше напълно уместно да съчетаем визитата ми с импровизирани обиколки из „Принц Серж“, просто са се възползвали от моето посещение, за да огледат новия ни кораб. Бяхме в орбита около Пол и кръстосвахме нагоре-надолу със совалките по приеми и коктейли (ръката му несъзнателно разтриваше корема, като да предотврати зараждаща се болка), а аз все още правех отчаяни опити да договоря преминаването ни, без да се налага да застреляме някого, когато пристигна новината за изненадващата атака на Сетаганда срещу Вервейн. След това процедурата за получаване на разрешение за преминаване внезапно беше ускорена. А бяхме само на дни, не на седмици път от мястото на бойните действия. По-трудна и деликатна работа беше да убедим Аслънд да забравят за традиционните си противоречия с Пол. Грегор ме удиви с начина, по който се справи с тази задача. Вервейн не представляваха никаква трудност, тъй като вече бяха изключително заинтересовани от намирането на съюзници.

— Чувам, че сега Грегор е доста известен на Вервейн.

— Сигурно и в момента го приветстват в столицата им. — Граф Воркосиган погледна часовника си. — Изгубили са си ума по него. Това, че го оставих да командва оръдие в залата за тактически операции на „Принц Серж“, май ще се окаже по-добра идея, отколкото смятах първоначално. Единствено от гледна точка на дипломацията, разбира се. — Граф Воркосиган изглеждаше съвсем разсеян.

— Учудва ме… че си му разрешил да се прехвърли заедно с теб през прехода в зоната на бойните действия. Не съм очаквал такова нещо.

— Ами… като стана дума за това, залата за тактически операции на „Принц Серж“ трябва да е била сред най-плътно отбраняваните няколко кубически метра от териториалния космос на Вервейн. Тя беше, беше…

Майлс беше очарован от усилията на баща му да изплюе думичките „напълно безопасна“, но те сякаш засядаха в гърлото му.

— Не е било твоя идея — сети се Майлс, — нали? Било е заповед на Грегор!

— Имаше няколко уместни довода, които подкрепяха становището му по този въпрос — отговори граф Воркосиган. — В пропагандата постъпката му вече дава плодове.

— Мислех, че ще бъдеш прекалено… благоразумен, за да допуснеш такъв риск.

Граф Воркосиган огледа четвъртитите си ръце.

— Не бях влюбен в тази идея, не. Но навремето положих клетва да служа на императора. Най-опасният от нравствена гледна точка момент за един настойник е, когато изкушението да се превърне в кукловод му изглежда възможно най-разумното разрешение. Винаги съм знаел, че този момент трябва… не. Знаех, че ако този момент никога не настъпи, това ще означава, че съм престъпил клетвата си и съм се провалил в опита си да служа. — Той замълча за момент. — И все пак, това беше голям шок за системата. Изплъзването.