Читать «Последният континент» онлайн - страница 150

11

Има цяла разновидност мениджъри, които лесно ще разпознаете по девиза „Вратата ми е винаги отворена“. Вероятно е по-практично да се пребиете до смърт със собствената си професионална автобиография, вместо да работите с подобен шеф. Случаят с Ридкъли не беше такъв. Всъщност казаното от него означаваше: „Моята врата е винаги отворена, защото налегне ли ме скуката, мога да стрелям с арбалета по мишената над бюрото на Ковчежника.“

12

Иначе казано, тя тайничко се придържаше към убеждението, че са злобни, себични и лукави създания.

13

Когато госпожа Уитлоу и подобните й използват думата „диваци“, те незнайно защо не искат да кажат, че въпросните племена имат богат устно предаван фолклор, сложна система от съподчинени права и задължения, и изпитват дълбока почит към духовете на предтечите си. По-скоро имат предвид поведението, присъщо преди всичко на хора в изискано модерно облекло.

14

Пондър си беше такова дете. Нито едно парченце от пъзелите му не се изгуби. Четеше старателно картичките на подаръците за всяка Прасоколеда, преди да ги отвори. Записваше си в бележниче кой се е сетил за него и привършваше с благодарствените писма преди следобедния чай. Родителите му съзнаваха, че или ще извърши велики дела през живота си, или вбесените от безупречното му поведение съседи ще си разчистят сметките с него още преди да е навършил десет години.

15

Разумният пътешественик скоро започва да отбягва всяка гозба, предложена му под заблуждаващото прикритие „местен специалитет“. Ястието неизменно е толкова противно, че хората, живеещи извън въпросната местност, биха предпочели да си отхапят краката, вместо да го вкусят. Въпреки това домакините им го предлагат настойчиво: „Моля ви, хапнете си от кучешката глава, пълнена с кълцано зеле и прасешки зурлички. Местен специалитет!“

16

Ето защо демонстрантите, протестиращи срещу носенето на естествени кожи, неизменно забравят да се заядат с „Ангелите на ада“.

17

Все пак правдивостта изисква да споменем, че преживяването беше поучително за Пондър и го настрои по-съчувствено към старите хора. За около пет минути.

18

Е, разликата може да не е особено очевидна, защото хората и сепиите споделят навика в трудни ситуации да се крият зад облаци мастило.

19

Онази на първия етаж, със странната гравитационна аномалия.