Читать «Последният континент» онлайн

Тери Пратчет

Annotation

Това е последният континент на Диска, сътворен отделно от останалия свят.

Тук е горещо. И сухо… Много сухо. Някога имало някакво си нещо, наричано Мокрото, но никой вече не вярва в него. И на практика всичко, което не е отровно, е смъртно опасно. Тук обаче е най-хубавото местенце в целия скапан свят, нали така? И то ще загине след броени дни, освен ако…

Но кой е героят, крачещ по червеникавата пустош? Шампион по стригане на овце, приказен ездач, пътен боец, пияч на бира, бандюга… Мъж с шапка, чийто Багаж топурка след него с мъничките си крачета.

Да… Между тази страна и довяната от вихъра разруха е застанал само Ринсуинд, нескопосаният магьосник, който дори не може да напише правилно занятието си. Единственият герой, който е останал наоколо.

И все пак… Няма проблеми, а?

Тери Пратчет

info

notes

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

Тери Пратчет

Последният континент

Дискът е свят и огледало на светове.

Тази книга не е за Австралия. О, не! Тя е за съвсем друго място, което по някаква случайност тук-там е малко… австралийско.

И все пак… Няма проблеми, нали?

На фона на звездите преминава костенурка, понесла четири слона върху черупката си.

И костенурката, и слоновете са по-големички, отколкото хората биха очаквали, но сред звездите разликата между огромно и мъничко е относително миниатюрна.

Въпреки това костенурката и слоновете са (по костенурските и слонските стандарти) много големи. Те са натоварени със Света на Диска — с огромните му земи, облачни плетеници и океани.

Хората не живеят на Диска в по-истински смисъл, отколкото в не толкова изпипани части на мултивселената обитават кълба. Е, да, планетите може и да са местата, където техните тела си поглъщат чая, но хората живеят другаде, в собствени светове, които много удобно се въртят около централните точки на главите им.

Когато боговете си правят дружески сбирки, те си разказват историята за една планета, чиито жители наблюдавали с умерен интерес как огромни ледени късове, помитащи наведнъж цели континенти, се стоварвали върху друг свят. А той по астрономическите мерки бил, кажи-речи, в съседния им двор, но те не си мръднали пръста, защото такива произшествия се случват само някъде из Космоса и не ги засягат. Някоя разумна раса поне би намерила кому да се оплаче. Впрочем никой не хваща вяра на тази история, защото толкова тъпи твари никога не биха могли да открият слууда1.

Все пак хората са склонни да повярват в какво ли не. Например някои държат на легендата, че цялата Вселена се побирала в кожената торба на един старец.

И те са прави.

Други пък ги засичат: „Ей, я почакайте! Щом носи цялата Вселена в торба — нали такива ги разправяхте? — значи носи и себе си, и торбата вътре, защото Вселената обхваща всичко. Включително и него. Торбата също, разбира се. А тя вече трябваше да е вътре в себе си.“

Отговорът гласи: „Е, и?“

Всички племенни митове съдържат истината. Зависи какво влагате в думата „истина“.

Общоприет тест за всемогъществото на някой бог е умението му да види падането и на дребна птичка. Но само един измежду боговете си води бележки и внася малки поправки, за да падне птичката следващия път по-бързо и по-тежко.