Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 91

— Но ти няма да… Искам да кажа…

— Може би те е страх да не приложа методи, които включват физическо насилие? Не се безпокой. Те са запазени единствено за теб, за което ми дължиш благодарност.

— О, не!

Анжелика не разбра дали Рейнолд я чу, защото само след миг вратата на спалнята се затвори безшумно зад гърба му.

Анжелика лежеше будна, гледаше сенките, които пламъчето на свещта хвърляше върху нощната масичка и се отдаваше на безрадостни мисли. Най-после се сети, че като я види така, Рейнолд ще помисли, че го чака, за да чуе как е минало посещението при мадам Петен. Угаси бързо свещта и се отпусна в леглото. Зае любимата си поза за заспиване, затвори очи и се постара да диша равномерно.

Не знаеше дали Рейнолд ще дойде при нея в леглото, както бе сторил миналата нощ. Не бе усетила кога е легнал до нея, но се събуди на разсъмване, когато той отметна рязко завивките и бързо излезе от стаята. Мястото до нея беше топло, а някъде дълбоко в съзнанието й мъждукаше спомен за една силна ръка, която беше обхванала талията й.

Не искаше да заспива, но разделителната линия между будуване и сън беше крехка и когато изведнъж чу шум, тя се стресна и отвори широко очи. Остана неподвижна и се вслуша напрегнато, опитвайки се да различи откъде е дошло лекото потропване.

През завесите на балконската врата в спалнята проникваше мътната светлина на уличния фенер. Анжелика успя да види как тежката материя се раздвижи, сякаш под напора на лек вятър. Изведнъж разбра откъде идва шумът. Някой беше спуснал резето на вратата.

Дали Рейнолд беше влязъл при нея и беше решил да постои малко на балкона? Сигурно беше помислил, че тя е заспала, и не искаше да вдига шум.

Може би Естел или Тит Жан бяха влезли, за да потърсят нещо на балкона, който гледаше към улицата? Те също се стараеха да стъпват безшумно.

Не. Рейнолд се движеше така внимателно, че никога не я будеше, а Естел и Тит Жан никога не биха посмели да влязат, докато тя спи.

Имаше и друга възможност.

— Дебора?

Зад завесите изникна тъмна сянка на мъж. Той се нахвърли върху нея, две корави ръце я сграбчиха и я притиснаха към влажно, вонящо тяло. Една ръка стисна устата й и задуши надигналия се в гърлото й вик.

Мъжът я вдигна и я понесе към балкона. Зави й се свят, сивият мрак я погълна. Не й достигаше въздух. Гърлото й беше пресъхнало. Все пак тя намери сили да си поеме дъх и изрита мъжа, който я носеше. Напрегна се и заби нокти в брадясалото му лице.

Ударът дойде от нищото и отекна като гръм в ушите й. Главата й забуча, прониза я остра болка, в гърлото й се надигна гадене. Пред очите й се спусна черна мъгла. Златни искри се разсипаха в мрака и потънаха заедно с нея в черната пропаст.

След като не намери Клотилд Петен в построената в италиански стил вила, където живееше, неуморимият в студения си гняв Рейнолд излезе на площадката, която гледаше към къщата на приятелката й на „Дюмен Стрийт“ и към дома на една дама, известна със скандалните си приеми, с предпочитанията си към стридите и със свободния си начин на живот. Очевидно Клотилд беше казала на мъжа си, че има сбирка на дамския кръжок. Рейнолд имаше предимството, че нито за миг не повярва в обясненията й.