Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 90

Когато Рейнолд дойде при нея в спалнята, тя не издържа и реши да му разкаже всичко. Щом мъжът й затвори вратата, тя седна в леглото си и заговори сковано:

— Тази сутрин с Дебора срещнахме мадам Петен. Помоли ме да ти предам нещо.

В очите му проблесна кратка светлинка, но лицето му остана спокойно, изразяващо само учтив интерес.

— Да отгатна ли какво е било? Или изчакваш да видиш дали ще понеса удара, преди да го нанесеш?

— Мисля, че вестта беше адресирана по-скоро до мен, защото за теб тя представлява само напомняне. — И Анжелика повтори дума по дума какво й беше поръчала Клотилд.

Рейнолд я погледна право в очите и отговори бавно:

— Приемаш новината, че имам син, с учудващо спокойствие.

Не беше така, но мисълта, че той не е проникнал в душата й, представляваше известна утеха.

— Не мога да променя онова, което е било, а момчето ми изглежда здраво, силно и много мило.

— Разбирам. Разгледа ли го подробно, за да установиш дали съм подходящ за разплод?

— Почти не. — Анжелика не обърна внимание на червенината, заляла бузите й. — Но мога да разбера, че проявяваш известен интерес към живота му.

— Така ли? Колко си великодушна. За нещастие майка му не споделя твоите възгледи. Не ми позволява да го виждам и всичко, което чуя за него, насипва още сол в раната. В този случай ти си била предвидена да изпълниш ролята на солничката. Вярно е, по ръбовете си малко разядена от киселина, но все пак ефектът е налице.

Макар че през целия ден не беше мислила за нищо друго, Анжелика дори за миг не се сети, че Клотилд я е използвала, за да причини болка на Рейнолд. Това беше признак на егоизъм и на несигурност в общуването с него.

— Съжалявам.

— Няма за какво. Тит Жан вече ми съобщи за „приятната“ среща, но не знаеше за какво сте разговаряли. Вече бях нетърпелив да узная дали държиш отровата в себе си от страх, от гняв или просто от свенливост. Това доказателство за доверие ме ласкае.

Значи всички колебания и страхове бяха напразни! Анжелика стисна устни и проговори тихо:

— Трябваше да се сетя.

— Следващия път няма да се тревожиш толкова — отвърна той и направи опит да се усмихне. — Но къде ли ще бъда тогава аз?

После й обърна гръб и се запъти към вратата. Ръката му беше вече на дръжката, когато Анжелика успя да овладее гласа си:

— Къде отиваш?

Погледът, който й хвърли през рамо, беше лишен от всякакво чувство. В очите му нямаше светлина. Гласът му прозвуча безизразно:

— Защо питаш?

Дали да се осмели да му признае? Защо не, след като досега искреността й беше донесла само добро?

— Няма да ми е приятно, ако заради мен отидеш при мадам Петен и поискаш обяснение за поведението й.

— Какво те смущава повече, любов моя, това, че ще й поискам обяснение, или самото посещение?

Анжелика примигна, вбесена от развеселения му глас.

— Нямам основателна причина нито за едното, нито за другото.

— Така ли? Дамата е разтревожила жена ми, намесила се е в брака ми, злоупотребила е със сина ми за собствените си користни цели. Толерантността е чудесна добродетел, но не е безгранична. А Клотилд прекрачи границата.