Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 92

Икономът, който взе шапката, наметката и бастуна му, беше едър тип с остри очи, точно човекът, който можеше да се очаква в подобно свърталище, където често избухваха ожесточени караници за изгубени облози. Иначе къщата беше съвсем обикновена, с ярко осветени помещения и разкошна мебелировка. Музиката, която се чуваше откъм салона, беше приятна, компанията също изглеждаше добра.

Рейнолд кимна на няколко мъже, които познаваше, прекоси главния салон, огледа стаята за пушене и спря за момент край масата за игра. Не се задържа дълго, а се запъти с решителна крачка към салона, където играеха дамите, разположен в задната част на къщата. Откри жертвата си край полираната, покрита със зелен филц маса за карти. Заедно с нея седяха две достойни възрастни дами, облечени в износени траурни рокли, и една млада, омъжена жена, която очевидно беше в затруднено положение. Издаваха я треперещите устни и подплашеният поглед, който му хвърли при влизането му в салона.

Клотилд го посрещна с враждебното достойнство на китайска императрица. Облечена в яркозелена рокля от шумяща тафта, тя седеше гордо изправена на стола си. Пръстите й бяха отрупани със смарагди, картите, които стискаше в ръка, бяха изрисувани с пъстри бразилски папагали. Тя не го дочака да заговори, а нападна първа.

— О, скъпи Рейнолд, а аз си мислех, че от известно време насам се отвращаваш от игри с високи залози. Или няколкото дни, прекарани с младата ти жена, вече са събудили в сърцето ти желание за малко по-силни вълнения?

— Дошъл съм, за да те отклоня за няколко минути от това приятно забавление — обясни спокойно той. — Разбира се, ако нямаш нищо против.

Клотилд избухна в смях.

— Виж, не мисля, че е възможно. Ако желаеш да говориш с мен, направи го тук.

— Нима наистина искаш да раздипля мръсното ни бельо пред хората? Трябва ли да разкажа на присъстващите дами една пикантна история за поквара, алчност и необуздани развлечения? Да не говорим за последствията от този начин на живот. — Той хвърли бърз поглед към възрастните вдовици, които го наблюдаваха със зяпнали уста. — Сигурен съм, че дамите ще се насладят на разказа ми, но се съмнявам, че ти ще споделиш чувствата им.

— Негодник! — Клотилд го изгледа невярващо. — Много добре знаеш, че между нас не е имало нищо подобно.

— Кога съм казал, че става въпрос за теб и за мен? Не, не. Аз съм току-що оженен мъж с прекрасна съпруга, следователно не се нуждая от подобни развлечения. Ти обаче… но не искам да ставам недискретен. Поне засега не.

По бузите на Клотилд избиха червени петна.

— Това е шантаж.

— Без съмнение — усмихна се той, облегна се на рамката на вратата и скръсти ръце пред гърдите си. — Да продължа ли?

Клотилд Петен хвърли картите си на масата с такава сила, че те се плъзнаха и нападаха на пода. Столът й изскърца тревожно, когато тя го блъсна и скочи на крака с шумящи поли. Погледът й издаваше жажда за убийство. Тя мина покрай Рейнолд и забърза към дневната на първия етаж. Изчака го да затвори вратата и изсъска като змия: