Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 89

— Разбира се. — Учтивостта я задължаваше да го стори.

— Моля, кажете му, че Бернар е здрав и расте много бързо и че от ден на ден заприличва на баща си.

— Бернар? — Анжелика хвърли бърз поглед към момчето, което седеше до Клотилд. Прекрасно хлапе, около десетгодишно, стройно и широкоплещесто, с тъмни къдрици и големи, бездънно зелени очи.

Клотилд протегна ръка и зарови пръсти в къдриците на момчето. Когато то се уплаши от допира й и се отдръпна намръщено, тя стисна ядосано устни. Ала когато се обърна отново към Анжелика, в погледа й светеше злобна радост.

— Да, Бернар — натърти тя. — Синът ми.

Макар да беше очаквала това обяснение, Анжелика потръпна като от удар. Сърцето заби болезнено в гърдите й, отново я прониза познатото главоболие. Тя пое дълбоко въздух и едва успя да овладее гласа си:

— Ще се опитам да го запомня.

— Направете го — изсмя се Клотилд, после се сбогува с небрежно махване, шибна немилостиво конете с камшика си и леката карета се понесе надолу по улицата.

Дебора кипеше от възмущение.

— Тази жена се е родила само за да създава ядове. Надявам се, че не те е засегнала с дърдоренето си.

— Нима искаш да забравя какво ме помоли? Ами ако попита Рейнолд дали съм му предала посланието й? Тогава той ще си каже, че или съм ревнива, или съм прекалено страхлива, за да му разкажа случилото се.

— Няма да го направи. Няма да посмее! — гласеше унищожителният коментар на Дебора.

Анжелика смръщи чело.

— Наистина ли съм разбрала правилно? Наистина ли Рейнолд е баща на момчето, което седеше до нея? Ако е така, мисля, че тази жена би извършила още много неща.

Дебора спря и се огледа. Наблизо нямаше никой, а Тит Жан внезапно се беше заинтересувал от витрините на една аптека малко по-надолу по улицата. Въпреки това момичето понижи глас и зашепна съзаклятнически:

— Всъщност, не би трябвало да го зная, но Естел ми разказа историята. Самата тя го научила от едно момче, прислужник на семейство Петен, което пък го научило от камериерката на Клотилд. Когато се омъжила за мосю Петен, Клотилд била в напреднала бременност. След раждането на бебето Рейнолд я посетил и поискал обяснение защо е позволила друг мъж да заеме мястото му и да стане баща на неговото дете. Отговорът бил, че всичко е въпрос на пари, престиж и положение в обществото. Рейнолд се обърнал и си отишъл. Едно обаче знам със сигурност, защото го видях със собствените си очи, когато се прибра в къщи. Клотилд му причини такава болка, каквато не му беше причинявал никой дотогава. Той не й прости и никога няма да го направи.

Дали Дебора беше права в твърденията си? Анжелика се обърна и тръгна бавно към къщата на Рейнолд. Много й се искаше да бъде сигурна в думите й.

През целия ден срещата с Клотилд не престана да я измъчва. Тя занимаваше мислите й, докато двете с Дебора разглеждаха моделите в разни женски списания, докато си почиваше след обяда, докато се преобличаше за вечеря. Не можеше да мисли за нищо друго, докато се хранеше, а после изпи чаша шери в салона заедно с Рейнолд и Дебора. Разговаряше механично и непрекъснато се вслушваше в ударите на позлатения френски часовник, поставен на перваза на камината.