Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 87

— Нима мислиш, че той го е изпратил подире ни?

Зълва й се изчерви.

— Вероятно.

Очевидно Дебора смяташе, че Рейнолд е изпратил агента си да шпионира жена му. Невъзможно!

— Не ме гледай така — помоли тихо Дебора. — Сигурна съм, че го е направил само защото се тревожи за теб. Ти си много важна за него.

Анжелика я погледна изпитателно и продължи пътя си.

— Той ли ти го каза?

— Ако смяташ, че сме разговаряли за теб зад гърба ти, трябва да знаеш, че не си права. Има неща, които са очевидни. Човек трябва само да има очи, за да ги види.

— И ти правиш точно това?

— Създадох си навика да обръщам внимание на всичко, което става наоколо ми. Както вероятно си забелязала, Рейнолд казва много неща, без да издава онова, което в действителност го вълнува.

Това беше вярно, но Анжелика разбираше, че сестрата на мъжа й се измъчва и от други грижи. Тя се провря покрай една възрастна жена с табла бонбони и се обърна към зълва си със смръщено чело. Но нищо не беше в състояние да я накара да млъкне.

— Рейнолд е живял толкова дълго сам и аз бях почти сигурна, че никога няма да се ожени. Той е свикнал да пази тайните си — също като мама — и според мен това го лишава до голяма степен от способността да обича. Затова се изненадах ужасно, като го видях как се отнася към теб. Имам чувството, че е изтрил последните години от съзнанието си, че никога не си е отишъл от дома ни, за да търси мощта, която дава богатството.

— Искаш да кажеш, че вторият му баща не му е дал всичко това? — попита Анжелика.

— Ти да не мислиш, че той щеше да го приеме! — поклати глава Дебора. — Разбира се, че не. Всичко, което притежава, си е извоювал сам, по обикновен и по необикновен начин. Купуваше и продаваше какво ли не и непрекъснато рискуваше.

— Търговия с памук и кораби, със захар, земя и добитък — припомни си Анжелика.

— Даваше под наем складове, вложи капитал в железницата, да не говорим, че имаше участие в не знам колко игрални салона.

— Игрални салони значи — промърмори със смръщено чело Анжелика.

— Това не ти харесва, нали? Но в него няма нищо нелегално, а мъжете постоянно рискуват. Непрекъснато залагат живота или парите си, все едно в игралния салон или някъде другаде.

— Баща ми беше професионален играч — обясни просто Анжелика. — Това го отдалечи от мен.

— И моят си отиде заради играта — отвърна задавено Дебора.

Бяха стигнали до щандовете със зеленчуци. Пътеката между тях беше по-широка, хората бяха намалели и двете можеха отново да вървят редом. Когато минаха покрай сергията с пресен грах, Анжелика попита с искрено недоумение:

— Защо рискуват толкова много? Нима играта им дава нещо, което не могат да намерят никъде другаде?

— Мисля, че повечето картоиграчи живеят истински едва на игралната маса. Сигурно е прекрасно да печелиш, макар че шансът не е на твоя страна. А хората, които не могат да си позволят да загубят, непрестанно се надяват на нещо по-добро.

— Ти май си размишлявала надълго и нашироко по тази тема.

— Никога не съм казвала, че одобрявам всички методи, с които Рейнолд печели парите си. Освен това той вече продаде игралния си салон.