Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 50

Между бедрата им беше само тънката батиста на нощницата, телата им бяха притиснати едно до друго от гърдите до коленете. Без да се чувства отговорна, без да го иска, Анжелика потъна дълбоко в новопробудилото се физическо желание. Тя беше възбудена и в същото време любопитна. Това беше игра и в момента тя усещаше непреодолимо желание да разбере докъде ще стигне съпругът й.

Доникъде.

Някой почука на вратата и я отвори. Тит Жан посегна към една от кофите с гореща вода, които беше оставил в коридора, и влезе. Той погледна към леглото, примигна и не посмя да направи крачка навътре. Лицето на господаря му пламтеше от гняв.

— Моля за извинение, метр — проговори с каменно лице Тит Жан. — Свикнал съм да влизам направо, тъй като досега никой не е изразявал потребност да пазя частната му сфера. Няма да се повтори, обещавам.

— Надявам се — промърмори Рейнолд.

Той не защитава себе си, а мен, каза си Анжелика. Тит Жан също разбираше чия частна сфера е нарушил, защото упорито не поглеждаше към нея.

— Да дойда ли по-късно? — попита тихо той.

Рейнолд стисна устни, после въздъхна примирено.

— Не. Довършете онова, което започнахте. Вие сте единственият, който знае какво трябва да се направи.

Огромният камериер не отговори. Той измъкна иззад паравана дългата оловна вана и изля водата от кофите, които беше донесъл.

Рейнолд се обърна сковано, отвори панталона си и бързо го издърпа от краката си. Преди Анжелика да успее да реагира, беше свалил и долните си гащи. Обърна й гръб, влезе във ваната и се потопи в топлата вода.

Около него се издигаше пара, през ръба на ваната прескачаха сребърни капчици. Водата приличаше на сребърно огледало, което скриваше всичко. Рейнолд се облегна удобно и затвори очи, за да се отпусне напълно.

Тит Жан изсипа още въглища в огъня и ги разбърка, докато лумнаха буйни пламъци. После се огледа, за да види дали сапунът и кърпата са на мястото си до ваната, дали халатът на Рейнолд е на стола пред огъня и дали завесата на прозореца е спусната. След като изпълни задълженията си, той се поклони и безмълвно напусна спалнята.

Анжелика приседна на края на леглото и впери поглед в ръцете си. Естел беше изпилила ноктите й сутринта и ги беше излъскала с парче кожа. Нямаше какво толкова да ги разглежда, но не беше в състояние да вдигне глава.

Огънят пращеше, лампата съскаше тихо, а когато Анжелика се раздвижи, дървената рамка на леглото изскърца тревожно.

— Сигурно размишляваш дали да избягаш? — попита сред надвисналата тишина Рейнолд.

— Как, по нощница ли? — попита горчиво Анжелика. — Освен това, къде бих могла да ида боса и без пари. Не съм монахиня, която е тръгнала на покаяние. Пък и мисля, че навън ще се почувствам още по-зле, отколкото тук.

— Така е. Представи си само, че си паднала в канавката и някой пияница ти прави похотливи предложения. Каква сцена…