Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 38

След около час се събуди с писък. Беше сънувала как плува сред вода и огън. Отвори широко очи и се взря замаяно в мрака. Зачака сърцето й да забие по-равномерно и дишането й да се възстанови. Накрая заспа отново, но този път сънят й беше неспокоен и често смущаван от неприятни сънища.

Събуди се отново малко преди зазоряване. Някой беше влязъл в стаята й и стоеше до леглото. Напълно неподвижен, безшумен като хищен звяр.

Мина цяла вечност, преди Анжелика да се осмели да отвори очи. Трябваше да разбере кой беше натрапникът.

Рейнолд. Тя беше почти сигурна, че е той. Почти.

Мъжът не се помръдваше. Струваше й се, че дори не диша. Дали беше забелязал, че се е събудила? Тялото му беше едва забележимо в мрака, а нейното беше скрито зад завесите. Напорът да се раздвижи, да прекъсне тишината беше непоносим, но нещо в пълната неподвижност на фигурата до леглото я възпря да го стори.

Минаха няколко минути. Внезапно мъжът до леглото въздъхна дълбоко, обърна се и безшумно закрачи към долния му край. Пружините на кушетката изскърцаха. Мъжът се опита да се настани удобно и скоро замря.

Какво търсеше тук? Дали беше дошъл да види дали всичко е наред, или искаше да се възползва от съпружеските си права? Анжелика не знаеше и много й се искаше да разбере. Дълго лежа будна в леглото си, замислена за странната сцена.

Не можеше да види какво прави Рейнолд на тясната кушетка. Беше толкова тихо, сякаш в стаята нямаше никой. Анжелика се надигна предпазливо, но пак не успя да го види. Изтегли се нагоре и най-после го откри.

Той лежеше на кушетката и светлата завивка беше в ярък контраст с тъмното му тяло. Широките рамене се очертаваха ясно, както и разпръснатата по възглавницата черна коса. Лицето му имаше силната, неподвижна красота на мъртвешка маска.

Той беше спал много пъти на кушетката, но Анжелика никога не беше мислила за това. През последните нощи идваше едва след заспиването й и изчезваше, преди тя да е отворила очи. Струваше й се невероятно, че той прекарва нощите толкова близо до леглото й. Това беше прекалено… интимно. Видът му събуди в сърцето й странно чувство за уют и в същото време й се стори заплашителен.

— Аз не хапя — проговори меко Рейнолд, без да отваря очи. — Мисля, че и не хъркам. Ако това се случи, не се бой да ме разтърсиш здраво, но иначе не ме буди. Повикай ме само когато пожелаеш компанията на съпруга си в огромното легло, което съм ти отстъпил.

— Не, благодаря — отговори намръщено Анжелика.

— Така си и мислех. Всичко наред ли е при теб?

— Да. А как е при вас? Удобно ли е леглото ви?

Мъжът отвори едното си око.

— Удобно ли ти изглежда?

Кушетката беше и тясна, и къса.

— Не, не особено.

— Ти си наистина внимателна и умееш да наблюдаваш — установи сухо той. — Бих те посъветвал да спиш повече. Уверявам те, че не съм роден за мъченик и че нямам намерение да нощувам тук по-дълго, отколкото е абсолютно необходимо.