Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 26

Тя се зарадва, че стрелата й го е улучила, но нямаше време да се наслади на успеха си.

— Знаете ли, когато преди няколко дни любезно ми обяснихте какво правя тук, казахте, че сте ме компрометирали и сте се оженили за мен само заради това…

— Извини ме, но не съм казал това — прекъсна я възмутено Рейнолд. — Само ти обясних защо влязох в ролята на съпруг, когато дойде лекарят. Причините, поради които се ожених за теб, са от съвсем друго естество.

— О, прощавайте — проговори с преувеличена учтивост Анжелика. — Ето какво не разбирам. Бихте ли били така добър да ми обясните разликата.

Мъжът вдигна едната си вежда.

— Всичко е въпрос на желание. В този случай на моето желание. Не съм се оженил за теб заради незначителните подозрения на няколко провинциалисти, а защото исках за себе си правото да ти осигуря лечението и отношението, които смятах за необходими. Другата причина беше, че изпитвах неустоимо желание да те видя почти необлечена в леглото си.

Анжелика го погледна изумено и с мъка сдържа желанието си да се завие до брадичката. Не повярва нито дума от онова, което той й каза. Вече го познаваше достатъчно добре, за да не взема думите му за чиста монета.

— Значи ме желаете — промълви смутено тя.

— Ако не се лъжа, изясних това още в самото начало — отговори той и я измери с внимателен поглед.

Анжелика преглътна и посвети вниманието си на ръцете си.

На безименния си пръст носеше сватбен пръстен във френски стил, много широк, украсен със сапфир и диаманти. Откри го там преди два дни, когато се събуди. Сега го завъртя и се опита да събере мислите си.

— Добре, да речем, че е така — промълви замислено тя. — Но трябва да приема, че аз също съм положила клетва за вярност пред свещеника или поне съм му дала да разбере, че съм съгласна с брачната церемония. Защо според вас не съм крещяла с цяло гърло не?

— От благодарност — предположи той и зелените му очи потъмняха. — Или може би си се примирила с неизбежното.

— Защото съм проумяла колко компрометиращо е положението ми, все едно вие признавате ли го или не. Но аз имах годеник или поне по онова време мислех така.

— Той изчезна. Но аз бях тук, с теб. Кажи ми, познаваше ли добре младежа, който щеше да стане твой съпруг? Искаше ли тази женитба?

— Сега не говорим за това.

— Така ли? Всеки ден се сключват бракове между непознати, нали? Връзка като нашата може да изглежда неприятна, но безброй мъже и жени са в много по-лошо положение. Все пак повечето успяват да преодолеят първоначалните трудности и да започнат нов живот.

— Така ли? — попита тихо Анжелика и отвърна поглед.

— Разбира се, препоръчително е двамата да имат същите очаквания.

— Не помня да сме говорили за общо бъдеще или за нещо друго.

Рейнолд облегна глава на високия стол.

— А какво щеше да се промени, ако го бяхме направили? Може би за теб е по-приятно да продължаваш да играеш ролята на онеправданата и да ковеш планове за отмъщение?

— Отмъщение? — повтори замислено Анжелика. Как странно звучеше тази дума…

— Отмъщение за неща, които беше по-добре да не се случват. Неща, които не е трябвало да казвам или правя.